|
Много е забавно обаче
Иначе ето по-свестни материали, защото горното е Деникен на база Енума Елиш, спор няма!
От последното:
"Енума елиш ла набу шамаму
Когато във висините небето не беше наречено
шаплиту аматум шума ла закрат...
и долу твърдта [Земята] нямаше име..."
В отколешните дни,
когато небето беше отделено от Земята,
в отколешните нощи,
когато небето беше отделено от Земята...
Когато небето още не се беше появило,
когато хората още не се бяха появили,
когато боговете още не бяха родени,
когато смъртта още не се беше появила...
Луната той накара да засияе
и на нея повери нощта,
нощем дните да възвестява
възложи й [казвайки]:
Ежемесечно, непрекъснато, образи с корона очертавай.
В самото начало на месеца, издигайки се над Земята,
Образувай сияйни рогчета, за да възвестяваш шест дни,
достигайки полумесец на седмия ден.
В средата на месеца застани неподвижно срещу слънцето,
което ще те настигне на хоризонта.
После смали короната си и засияй по-слабо,
когато стигнеш при слънцето,
а на трийсетия ден застани на фона на слънцето.
Аз ти определих съдба - следвай пътя й.
Вижте колко прилича на Библейското предание и как перфектно обяснява произхода на идеята за Шабат!
"Така - завършва древният текст, - Небесният бог установи дните и определи границите на нощта и деня".
(Трябва да отбележим, че юдейско-библейската традиция, според която двадесет и четири часовото денонощие започва по залез предишната вечер - "Биде вечер, биде утро - ден един" - се отразява в месопотамските текстове. Според "Енума елиш" на Луната била поверена "нощта, нощем дните да възвестява".)
Дори в сбитата версия на много по-подробните месопотамски текстове, Библията (Битие 1: 14) изразява тройната връзка между Земята, Луната и Слънцето по отношение на циклите ден, месец и година:
И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години.
Еврейската дума "мо'едим", използвана тук за "месеци" и преведена като "времена", която означава и ритуален събор, свикван в нощта на новолунието, още отначало налага орбиталния период и фази на Луната за основен компонент на месопотамско-еврейския календар. Обяснението на месеците, дните и годините с двете светила (Слънцето и Луната) също потвърждава сложната лунно-слънчева природа на древността на този календар. През хилядолетните опити на човечеството да измерва времето с календар някои (например съвременните мюсюлмани) следват само лунните цикли, други (например древните египтяни и календарите в Западния свят от епохата след Христа) възприемат слънчевата година и я разделят на "месеци". Ала календарът, създаден преди около пет хиляди и осемстотин години в Нипур (шумерски религиозен център) и все още използван от евреите, запазил библейски установената сложна хронология, основана на орбиталната връзка между Земята и двете светила. Фактът, че Земята орбитира около Слънцето, се потвърждава с думата "шанах" за "година", която произлиза от шумерското "шату", астрономическо понятие, означаващо "обикалям", "орбитирам", и пълния термин "текуфат ха-шанах" ("годишна обиколка"), обозначаващ изтичането на цяла година.
Учените се озадачават от факта, че "Зохар" (Книгата на великолепието), арамейско-еврейско съчинение, основно за еврейската мистика, известна като "кабала", безпогрешно обяснява - още през ХIII в. - редуването на деня и нощта с въртенето на Земята около оста й. Около двеста и петдесет години преди Коперник да допусне, че редуването ден-нощ не се дължи на обикалянето на Слънцето около Земята, а на Земята около собствената й ос, в "Зохар" се казва, че "Цялата Земя се върти като сфера. Когато едната част е долу, другата е горе. Когато в едната част е светло, в другата е тъмно. Когато в едната част е ден, в другата е нощ".
Другото, което ми направи голямо впечатление, ровейки се из други сайтове, разказващи Енума /за съжаление намерих превод от оригинала само на руски и определено ме затруднява/ е, че древногръцката митология има сериозни заемки от тази космология.
Последното съм го чела и в митологичното енциклопедично издание на гръцката митология, където се признава, че имената на някои от героите и боговете са с различна етимология, но голямя част от митовете имат външни, източни корени. Само, че споменаваха конкретно какви...но ето че преспокойно могат да се направят връзки с Енума.
Знам, че темата е по-скоро за клуб Религия, но там нещо не ми харесва публиката като цяло, за това ви въвличам в това обсъждане тук.
Ако ви е интересно де.
Да канонизираме изобретателите на пералнята машина!Редактирано от *abi* на 14.01.11 12:06.
|
Re: Отзиви за Енума Елиш [re: Kaлoмaин]
