|
Годината си отиваше, макар и с неохота. На Коледа термометъра удари 22 градуса, а единствения сняг беше по витрините. Хората се щураха по улиците, бездомните песове се излягаха на припек по тротоарите.
Улисан в работа и грижи, той така и не помисли за празнуване. Но докато обядваше, изведнъж се сети, че това е последния му обед за годината. А вечерта се очертаваше в къщи на отрупаната маса и на центъра с компанията.
Като излезе за следобедно кафе, случайно срещна стар приятел. Естествено, говориха за вечерта, и още по-естествено, решиха да празнуват заедно. Необичайно беше мястото, което си избраха – горичка близо до града, но встрани от пътища и суматоха.
На връщане към къщи видя ... поп и се замисли за късмета си. Привечер хората се срещаха с дядо Мраз, а късметлиите със Снежанка. И дядо поп не беше очарован да го видят, смънка нещо неразбрано и се оттегли набързо с несигурна походка.
Прибра се вкъщи и приготви раницата – хляб, кашкавал, наденица, вино, запалки . Не беше пироман, макар че обичаше огъня. Докато приятелят му беше луд за огън на открито и ентусиазирано обеща да го поддържа цяла вечер.
Така и стана. Огънят беше прекрасен, виното – домашно, наденичкитецвърчаха, хлябът се затопли. Говореха си непринудено и весело, искриците украсиха трапезата им, а отблясъците озариха съседните дървета.
Последните минути са винаги наситени с особен смисъл. Човек е склонен и към равносметка, и да прави нови планове. Но в полунощ в града еуфорията надделява, подпомогната от фойерверките, гърмежите и алкохола.
В горичката обаче е тихо и студено, няма полъх, небето е ясно. Звездите проблясват и мамят погледа, който по навик търси Луната. Природата почива, учи на търпение; единствено буйният и палав огън напомня за живот и надежда.
Двамата приятели му се радваха и топлеха ръцете си, взираха се в пламъците за да търсят отговори, хвърляха съчки и шишарки да се насладят на аромата им. Часовете минаваха. Първият изгрев на Новата година озари притихналия долу град...
Редактирано от Kиpo на 11.01.11 13:02.
|
На нова година
