Ще коментирам политически-организационно, т.е. мислейки, че тоталитаризмът е резултат от политическия интерес на определена група, а не от културата сама по себе си.

За да е възможна една тоталност, тя първо трябва да се разпространи. Т.е. тоталитаризмът неизменно е свързан с идеята за експанзия. Даже тоталитаризмът е най-отчетлив във фазата на експанзия. Установен тоталитаризъм е в известен смисъл оксиморон, защото веднага започва (макар отначало скритото) разслоение на групички.

Когато ареалът на експанзията е изчерпан, отначало победителят се опитва да запази и гарантира доминацията си. Това може да стане например като се дадат големи права на индивидуалните желания на човека, но строго се забранят онези негови страни, които могат да доведат до създаване на неконтролируема лоялност (род, фамилия, секта, корпорация) и формиране на конкуриращи групировки. Владетелят въвежда законност и други блага, за да привлича лоялността на подопечните към себе си. Това може да се разглежда и като продължаване на експанзията, но вече на ниво мисленето на хората.

По-нататък, дори вътрешните силови групички да се формират, те дълго могат да се държат във взаимен шах, докато поддържат един формален и кух "господар".

Накрая е възможно да се формира нова експанзивна група, която не може да бъде спряна (или върхът е формирал тази група, защото иска да избегне стагнацията). Това е тотален експанзионизъм, последван от нов тотален експанзионизъм (завладяните по първия начин територии сега се завладяват по нов начин).

Тоталният елемент явно се дължи на непропорционално голямата сила, която новата технология дава на вече установеното доминиращо ядро, което нараства като лавина. В миналото технологичният или организационният превес е успявал да се прехвърли на съседните народи преди първоначалният откривател да е успял да ги хегемонизира, и така експанзията е била ограничавана.

Редактирано от faliak на 27.05.10 05:22.