|
На деня на свети Константин и майка му Елена в Странджа танцуват боси върху въглени
На 21 май християнската църква почита светите равноапостоли император Константин Велики и майка му Елена. Тяхното царуване се свързва с налагането на християнството като господстваща официална доктрина в обширната Римска империя през 4-ти век. Според стара легенда император Константин се излекувал от тежка екзема, приемайки светото кръщене.
Константин управлявал Римската империя от 324 до смъртта си през 337 г. По време на управлението му през 325 г. в Никея се свиква Първият вселенски събор, на който се осъжда арианската ерес. Започва усилено строителство на християнски храмове и манастири. Царица Елена посещава Йерусалим, открива животворния кръст Господен и построява няколко храма в града, във Витлеем и в Елеонската планина.
В българския фолклор е разпространена легенда за намиране на “честния кръст” от Константин и Елена. Християнският и народен култ към двамата светци е много силно развит в Странджа планина, където е свързан с един много интересен обред - играта върху огън, наричана нестинарство. Нестинарството съществува активно сред българското и гръцкото население в Странджа до 1912-1913 г., а до 60-те години на 20-и век е относително живо в с. Българи, Бургаско, където обичаят се обновява в наши дни. Нестинари ставали и мъже и жени, като последните трябвало да бъдат на възраст,
на която вече не могат да раждат
Избирала се главна нестинарка, която единствено можела да предаде на останалите сила и вдъхновение за играта върху огън. Нейната къща, в която имало параклис на св. Константин и св. Елена, приемали за “свята” и наричали “конак”. Нестинарите започват да се подготвят за празника, като обхождат параклисите и лековитите извори (аязми), почистват и измазват стените на черквичките.
Сутринта на Костадиновден всички се събират в “конака”, идват и тъпанджиите, също участници в ритуалното шествие. Главната нестинарка ги завежда в параклиса, където в червени калъфи се съхраняват свещените икони на св. Константин и св. Елена и свещеният нестинарски тъпан, който се използва само при играта върху огън.
С иконите в ръце нестинарите тръгват към аязмото на светците
и там се отслужва литургия. После устройват “панагир”, за който всеки е донесъл курбан и обредни хлябове. Играят хора, пеят песни, организират борби. Вечерта всички се връщат в селото, където на мегдана цял ден е горял огън, от който е останала жарава.
Със свещените икони в ръце, под звуците на гайдата и тъпана нестинарките нагазват боси в жаравата, “прихванати” от свръхестествена сила. Ръцете им се полюляват напред и назад, а от устата им се отронват стонове “въх-въх". Според народните представи нестинарката вижда пред себе си свети Костадин, който върви пред нея със стомна в ръка и гаси огъня. Често тя държи в ръце иконата на светеца, влиза в контакт с него и
така може да разговаря с мъртвите и да пророкува
Старите хора разказват случаи, когато по време на танца нестинарки са предсказвали предстоящо бедствие, епидемии и войни. След като играта свърши, всички нестинари се връщат в конака и сядат около богата трапеза, приготвена от главната нестинарка. Произходът на нестинарството остава неизяснен и до наши дни. Спори се дали българите са го възприели от гърците, или е остатък от традициите на късноантичното тракийско население или на прабългарското шаманство.
В Южна България света Елена се почита като господарка на градушката и се вярва, че тя носи ледените зърна в ръкава на бялата си риза. Ако стопаните не почитат празника на светицата, тя ще ги накаже с опустошителна градушка. В Родопите пък Костадиновден наричан “Предой”, “Мандра” или “Отбив”, защото на този ден отлъчват агънцата от майките и издояват първото им мляко. Овчарите устройват празнична софра край къшлите си.На празника имен ден имат всички, носещи имената Константин, Костадин, Костадинка и Елена.
|
Днес играят нестинарите
