Добре е да се осъзнава, че ритуалите не са цел, а средство - нещо като врата, през която се минава отвъд ограниченията на познаваемото. Ако се превърнат в самоцел, ще станат поредната игра на удоволствие в търсенето на повече заредени с адреналин преживявания. Така например по начало религиозни ритуали като бънджито във Вануату или сърфинга в Хаваи са се превърнали от съвременния човек в самоцелно търсене на източници на повече адреналин от екстремните преживявания, като по този начин се губи естествено връзката с по-дълбоката и истинска религиозна роля на това действие.

Та дълбокият замисъл на ритуала не е бил да се превърне в самоцелна игра на удоволствието, а да бъде нещо като врата за преминаване отвъд ограниченията на преживяванията, т.е. призванието му разбира се е не да се обсебваме от него, а по-скоро да се пречистим въобще от всякакви обсебвания на ограниченото тяло-съзнание, трансцедентирайки по този начин ограниченията на това съзнание.