|
Тема |
Ролята на екстремните ритуали |
|
Автор |
бeзпътeн (обективен) |
|
Публикувано | 30.03.10 21:14 |
|
|
Какви ли не екстремни ритуали се срещат по земното кълбо - само примери от рода на нестинарство, бънджи скокове, сърфиране, най-различни и често твърде шокиращи тантристски практики и т.н. Тяхната дълбоко-религиозна роля обаче не е преследване на удоволствия от екстремните преживявания, а вкарване на съзнанието в определено състояние, при което навиците (към "приятно-неприятно", "предпочитаемо-непредпочитаемо") са пречупени, има свобода от наслоените обуславяния дори на съвсем базисно ниво, при което за известно време се преминава в медитативност, което ще рече пауза не само между мислите, но и между обуславянията - механизмите на изграждане на мисли.
В древноиндийската мъдрост Санкхя такова състояние на съзнанието се нарича също танматра - състояние на сетивата и съзнанието преди разпознаването (паметта) да се случи.
Тънкостта е в това, че макар тези ритуали да работят и да са удобни за случване на медитация, то все пак медитацията не е следствие на тях. Тя е автономен процес отвъд причина и следствие, а подобни ритуали създават условията за нейното случване.
Подобни ритуали са аналогични на медитативните пози, които се практикуват в йога. Механичното им изпълнение не гарантира получаването на "магията", защото случването им е отвъд възможностите и желанията на ума. Важно е, както и във всяко едно нещо, което правим, състоянието на съзнанието и степента на пречистеност, с която навлизаме в тях.
|
| |
|
|
|