|
Това е възстановка на Стрелеца от Еймсбъри - човешки останки от ок.2300 г.пр.н.е., намерени в градчето Еймсбъри, близо до Стоунхендж, които представляват най-богатото погребение от Бронзовата епоха в Англия - въоръжен е с кремъчни стрели, медни ножове и украшение за коса или ухо (първото злато на Острова). Заради богатите за онова време погребални дарове, някои го наричат "Кралят на Стоунхендж", предполагайки, че е имал власт над района. Но анализът на костите показва още интересни неща - Стрелецът е роден в континентална Европа и е пътувал от района на Алпите (както се съди по минералите от водата, която е пил, отложени в зъбите му, до централното светилище на Англия в зряла възраст, може би за да търси лечение за болестите си (травма на крака и остър абсцес от болен зъб) и това го превръща в един от първите поклонници в праисторическа Европа. В района на монумента - равнината Солзбъри - има редица свещени места, свързани помежду си чрез сухоземни пътища и по река Ейвън.
Нека погледнем и към други части на Древния свят. През Гръцката Античност, линиите на комуникация между центровете на властта и най-важните религиозни места били наричани "свещени пътища". Край тези пътища били пръснати различни светилища и храмове на божества, колони, статуи, гробове на герои и важни личности и други значими памтеници. По тези маршрути се провеждали тържествените процесии на жреци и граждани във времена на величие или изпитания. Не на последно място, по тези пътища с обществена безопасност се превозвали даровете на обикновените хора и на богатите или дори от цели градове до храмовете на боговете. Такъв свещен път ("odos iera") в древността съществувал между Атина и Елевзина - мястото на прочутите мистерии, дом на Церера и Прозерпина. Друг такъв път имало от Елида, центъра на район със същото име, и Олимпия, където се провеждали свещените спортни игри на всеки 4 години. Три свещени пътя водели специално до Делфийското светилище, което играело важна роля в религиозната и политическата история на Древна Гърция. Един от тях започвал от долината Темпе на север, пресичал Тесалия, минавал през Дорида и Локрида и бил използван от поклонниците от Тракия и Северна Гърция. Друг свещен път тръгвал от Атика на североизток и според легендите, бил построен от Тезей. По него превозвали даровете си атиняните, пелопонесците и беотийците. Третият свещен път идвал от пристанището Криса на Егейско море, бил дълъг 80 стадия и служел на поклонниците, пристигащи от островите и отвъд морето.
Свещени пътища имат също и древните египтяни. Страбон, говорейки за построяването на забележителния храм в стовратата Тива, дава следното описание на египетските свещени пътища: "Пред храмовете", пише той, "има пространство, широко около югер или по-малко, но три или четири пъти по толкова на дължина. Това пространство се нарича свещеният път ("dromos ieros") и по този път от двете му страни стоят фигури на сфинксове на разстояние от 10 ела една от друга, и така има една редица от такива статуи от лявата страна и една от дясната страна на пътя; броят на тези сфинксове е неограничен, но зависи от дължината на всеки път, и на края на тези две редици е преддверието на храма."
Херодот, в своето описание на Скития, споменава за регион на север от Черно море, което скитите наричали на техния език Ексампаеос, което на гръцки значи "irai odoi", т.е. Свещени пътища. Местата, наречени Ексампаеос, се намирали на 4 дни път нагоре по река Хипанис (Буг) и образували границата между Скитите-земеделци, живеещи на север от нея, и Алазоните, с техните обиталища на юг. Но Херодот не казва нищо за произхода на посоката на тези свещени скитски пътища. По неговите данни свещеният път на север от Черно море, се пада приблизително на географската ширина на днешен Кишинев, с посока от изток към запад или обратно. Може да се допусне, че и Ексампаеос като Свещен път на скитите е имал монументален характер. Но какви религиозни монументи са красяли тези свещени пътища през пустите обширни степи северно то Черно море? Херодот казва за скитите, че те не издигали нито олтари, нито статуи или храмове на техните божества. Следователно главните паметници по Ексампаеос не биха могли да бъдат друго освен дълги редици от големи надгробни могили - кургани, или други знаци като каменните стели, бележещи свещените места на азиатските скити. Херодот все пак споменава един обект по Свещения път - огромен меден котел с обем ок. 660 амфори, а дебелината на стените му била 6 пръста. Той бил сложен от скитския цар Ариатан, който искайки да знае броя на поданиците си, заповядал всеки от тях да донесе по един връх от стрела. След като били събрани и преброени, той поръчал от тях да се направи голям съд, който бил издигнат край Ексампаенос. Останалата част от него вероятно е била редица от забити в земята каменни плочи, простираща се от Бесарабия до Крим и р. Дон. Те някога представлявали множество свещени монолити, наричани в римската литература "Termini Liberi Patris" край великия път, прекосяващ Скития и свързващ Европа и Азия, в близост до който нямало градове. Паметните знаци по него вероятно имали триумфален характер и отбелязвали военни победи.
И така, кои са били култовите маршрути на древните и как са прокарани? Дали са следвали двата основни пътя на човешките контакти - този на търговията и този на войната, или са възниквали и са се развивали по свои собствени правила?
|
Пътищата на духа и пътищата на света
