Хм, ситуацията ми напомня на един интересен пасаж от една моя любима книга:
Жабешкото блато искало цар.

Нека сега Юпитер им прати младия цар Щъркел.

Главната грешка на Калигула: щъркеловото му царство

бе твърде краткотрайно.



Моята главна грешка: показах се твърде милосърден.

Изличих покварата, насадена от моите предшественици.

Отново примирих и Рим, и света с монархията.



Рим е осъден да се преклони пред още един Цезар.

Нека да е луд, кръвожаден, капризен, прахосник, развратен.

Цар Щъркел ще докаже наново нрава на царете.



Затъпявайки острието на тиранията, извърших страшна грешка. Наточвайки го пак, ще поправя грешката си.

Яростните смутове искат яростни мерки.



Но аз съм, нека не забравям, стария цар Дънер.

Ще плувам безволево по застоялото блато.

Нека всички отрови, дето се мътят в калта, се излюпят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите