|
(Най-накрая седнах да сътворя пътеписа, за което благодаря на хората, които бяха Там, на онези, които ме накараха все пак да го напиша и на имащите търпение да дочакат това...)
Събрахме се в петъчната софийска привечер с Къдли и Пешо и потеглихме на изток под надвисналия облачен свод през притъмнелите очертания на гори и планини и блещукащите светлини на близки и далечни села и градчета.
Пловдив ни посрещна със слаб дъжд. Оставихме колата в старо централно кварталче и неусетно бързо се озовахме на препълнените с хора и настроение улици на Стария град. "Хайкърс хостел" изглеждаше да се запълни по шевовете и с палатка на чуждестранен турист на плочника в двора. Ние обаче бяхме отведени в обновена старинна къща на близка улица, където бяхме резервирали една мансарда през тайна вратичка по отказващи от намерения за повечко алкохол стълби... Срещнахме се с Крис и поехме по обратния път към колата, по главната улица с весели хора и витринен рок, през подлеза с антични зидове и мозайки и след колективно ориентиране в Капана /квартал, неслучайно носещ това име/, откарахме нас и багажа на близък до Стария град паркинг и се настанихме.
Старият Пловдив ни обгърна с уникалната си атмосфера в Нощта на музеите и галериите с тълпи ентусиазирани хора, обикалящи безброй места със собствен дух - красиви къщи, малки галерии, магазинчета за сувенири и щуротии, площадчета, заведения, осветени стени с прожекции на странни филми, под звуците на улични музиканти и неизменния за вечерта дъжд, който ту пръскаше, ту усилваше, ту се лееше, за да спре за кратко, преди да ни изненада отново. Излязохме покрай магьосническата музика и есид-фантазиите на хората в "No Name" и поехме по калдъръмените улици, покрай Античния театър и приключилото там представление, обиколихме прекрасните експозиции в Гражданския клуб и галерия "Филипополис"; бяхме в и покрай "Ренесанс", "Агора", Иконната сбирка и още сума места, чиито имена ми се губят; сред гравюри и рисувана коприна, създавани пред посетителите; в Етнографския музей с музиката на разнородните му постетители на пианото вътре и надсвирващи се оркестри за народна музика под еркера вън и на стълбите на съседната къща, заради които се изви буйно хоро в среднощния порой... И така нагоре до върха на Небет тепе, където имаше разпънати шатри и трапеза, а гол до кръста воин ни пресрещна край догарящия огън и попита знаем ли какво е това там. Знаех и намерих край масите познати муцуни и откарахме още над час в разговори с Дядо Благо, неуморните шеги на Лещев, топлото вълнено наметало на Гадния Пух, един внезапно пробудил се индивид със силно главоболие и слаби спомени, печено агнешко, медовина и сладка домашна ракия в бакърени чашки, под течащия навес, който понякога се изливаше върху хората откъм другия му край, дъждът, чадърите /като заслон и аргумент в спорове/ и всичко това под звуците на юнашкото хъркане на Бедросов... Накрая се прибрахме, а после къщата се донапълни колкото бе възможно със спящи почитатели на културния туризъм.
Утрото дойде светло и спокойно без дъжд. Минахме за закуска през хостела и тръгнахме да обиколим още забележителности на Стария Пловдив, а дъждът реши да ни съпроводи, този път - силен и постоянен през църквата Св.св.Константин и Елена, Хисар капия, Историческия музей, и отново на Небет тепе. Там се вееше чиготското знаме и конска опашка, а хора с чадъри обикаляха сред шатрите и разглеждаха сергиите-работилници, но времето попречи на възстановчиците да направят всички предвидени демострации този ден. Някой вече беше нарушил законите и го водеха окован в средновековна дърска за наказания. Изработваха се и се продаваха гайтани и украшения, редяха се халкички в плетени ризници, Дядо Благо надуваше мяха и ковеше желязото, в монетарницата щамповаха медни пари, точиларят остреше ножове и оръжия, една врачка се разходи в дъжда, недоволна от предсказанията на колегите-синоптици; имаше стрелба с дълъг и с рефлексен лък, а наоколо обикновени средновековни люде, боляри и болярки с везани дрехи в ярки цветове, любопитни млади и стари зрители, метъли с китари, един телевизионен екип и много чадъри...
Обядвахме търпеливо в препълнения "Граждански клуб", после пороят ни отказа от всякакви намерения за разходки из центъра. Отбихме се на гости на Крис и Слави, след което дъждовните пътища ни отведоха обратно в София.
|
Под тепетата - 02-03.10.2009
