|
Мъж отишъл при един Мъдрец и му казал :
„Слушай внимателно, трябва да ти разкажа нещо важно за приятеля ти.”
„Почакай!”, казал Мъдреца, „Пропусна ли през трите сита всичко онова, което искаш да ми съобщиш за моя приятел?”
„Кои три сита имаш предвид?„ , попитал мъжът.
„Първото сито е ситото на истината. Убеден ли си, че всичко, което възнамеряваш да разкажеш, е също истина?”
„Не, не напълно.” , отвърнал мъжът, „само го чух от други.”
„Но тогава значи ти определено си оставил думите ти да преминат през второто сито.”, казал Мъдреца, „именно ситото на добротата.”
Мъжът се изчервил:”Трябва да призная, че също не съм използвал и второто сито.”
„Замисли ли се тогава над третото сито и запита ли се дали има полза да ми разказваш за моя приятел?”
„Полза?”, възкликнал мъжът, „всъщност няма също и полза.”
„Добре тогава.”, рекъл мъдрецът, „щом думите ти не са нито верни, нито добри, нито полезни, по-добре е да не ги изричаш. Ползвай винаги за в бъдеще трите сита. Само така ще можеш вникнеш в мощта на думите и тайнството на тишината.”
Не знам каква е, но ми звучи като от някои даоист. Преди време пуснах тема за музиката, сега се питам дали тишината не е по-важна. Или поне ако трябва да ги степенуваме, кое има най-голям ефект върху вас - какво бихте избрали - кое ви влияе най-силно: словото, музиката или тишината?
|
Притча за тишината
