|
|
| Тема |
 Древни астрономи |
|
| Автор |
Roxy (bittersweet) |
|
| Публикувано | 01.05.09 13:27 |
|
|
|
Какво са виждали първобитните хора, гледайки към тъмносиния свод на нощното небе? Дали звездите са служели само за нощен ориентир на тези ловци-събирачи или техните потребности не са ги подтикнали още тогава да започнат да събират своите първи астрономически познания, откривайки връзката между движенията на небесните тела и смяната на сезоните, важна за тях поради миграциите на животните и подготовката за зимата?
Изследователите отдавна са отбелязали категоричните сходства между някои точковидни мотиви по палеолитни артефакти и определени съзвездия или движенията на ярки светила. Нови теории обаче отиват още по-далеч, обяснявайки наличието на изключително праисторическо изкуство по стените на множество пещери във Франция и околните страни не просто като ловна магия, свързана с анимистични вярвания или шамански ритуали, целящи да пленят духа на дивеча и да осигурят добър лов, а като знак за специални свещени места, избрани за такива според ориентировката им спрямо важни позиции от движението на Слънцето по небосвода - слънцестоянията или равноденствията.
Независимата изследователка и археоастроном Шантал Жег-Волкиевиц установява такава ориентировка чрез замервания за ок. 130 пещери с рисунки във Франция, като по-малко от 10 обекта правят изключение от правилото. Пещери от същото време, избрани за жилища от първобитните хора и нямащи точна ориентировка по точки от еклиптиката не са изрисувани. Слънчевите лъчи на тези важни дати от годината също така разчупват представата за пещерното изкуство като тайнство свързано изцяло с мрачните недра на скалите и светлината само на факли и лоени лампи: в деня на зимното слънцестоене лъчите на ниското слънце изпълват прочутата пещера Ласко и цялата Зала на биковете.
Какво всъщност представляват самите бикове, коне и диви кози в нея? В известната Зала на биковете, разнообразни животни са изрисувани по ниската част на сводестия таван и в своята последователност описват по него кръг. Този зверинен пояс напомня на изследователката за пояса на зодиакалните съзвездия, преминаващи за една година по нощния небосвод и тя рещава да провери хипотезата си. Разположението на подчертани и основни части от телата им (очи, рога, крака) много наподобява конфигурацията на съзвездията от зодиака - така както са изглеждали преди около 15 000 години. Може би умът на първобитните хора често е намирал други очертания за тези ярки звезди и ги е групирал в различни форми и мотиви, за да ги изобрази. Още в онези времена вероятно е имало места за наблюдение на звездите - всъщност теорията на Шантал Жег-Волкиевиц започва от "Долината на чудесата" във Фрация - праисторическо място със странни знаци по камъните наоколо. Тя установява, че "камите", сочещи обикновено нагоре, издялани на много камъни в планинската долина, са ориентирани към слънчевия изгрев на лятното слънцестоене; в друг петроглиф - от 12 квадрата в 2 реда и по една вълнообразна линия през всеки от тях, тя вижда характерния синусоиден път на Луната през нощното небе в течение на годината. От това място интересът й е запален и тя пренася изследванията си към символиката на пещерните рисунки.
Но какви са били уредите на тези ранни наблюдатели на звездите и биха ли могли те да пресъздадат точна звездна карта?! Необичайни артефакти от дърво и кост в пещерите - кости и пръчки с кръгли дупки по тях, но непригодни за игли заради размерите си биха могли да се тълкуват като примитивни пособия за замерване на разстояния по звездното небе (което е възможно дори и чрез пропорциите на разперена човешка длан), които после са били нанасяни и обгръщани в животнински фигури по стените на пещерите. Може би за тези животни е имало специални истории за запомняне на тяхната връзка и последователност - в немалко митове от по-късни времена е вложена астрономическа символика.
Засега това все още са смели и спорни хипотези. Астрономията и археологията все още се имат за изключващи се науки и рядко си подават ръка. Понякога "следите" са тенденциозно подбрани и определено фалшиви - като "планировките" на пирамидите в Гиза или храмовете в Теотихуакан по пояса на Орион или планетите от Слънчевата система. Но понякога неочаквано се натъкваме на много по-странни съвпадения, които могат да се окажат неподозирани свидетелства за човешките възможности и практичния гений на нашите предци от палеолита.
Източникът ми за тази тема беше френският филм "Древни астрономи", който гледах наскоро по "Виасат Хистъри" и ще го повтарят днес в 15.00. Ето какво намерих в интернет по темата:
-
-
Други сайтове и публикации:
1.
2.
3.
Редактирано от Roxy на 01.05.09 18:31.
| |
| |
| 
|
|
