И така, първата заподозряна плащеница е свързана със сирийски легенди за отпечатък от лицето на Христос, предназначен за управителя на Едеса, чийто пратеник-художник не могъл на го нарисува, заради което Христос избърсал лицето си с кърпа и му я дал. Нарича се Образът от Едеса (дн. гр.Урфа, Мала Азия) и е намерена зазидана в стена до градските порти през 5 в., но всъщност изчезва при завладяването на града от Сасанидите през 609 и според местна легенда е хвърлен от завоевателите на дъното на кладенец, включен по-късно в постройката на градската джамия.

Впоследствие през 944 г., се появява подобно изображение, считано за идентично от византийците, което е получено в замяна на пленници-мюсюлмани и съхраняван във Византия като образец за икони с лицето на Христос (светият Мандилион, бълг. Убрус, рус. Спас Неруконворний). Той на свой ред е плячкосан от кръстоносците и отнесен във Франция през 1204 г. Там част от реликвата е предадена от Балдуин ІІ на крал Луи ІХ и съхранявана в църквата Сен-Шапел в Париж, откъдето изчезва по време на Френската революция и якобинския терор. Така че, съдейки от византийските копия, преминали и в руската традиция, не е възможно това да е плащеницата от Торино.

Самата плащеница е претърпяла голям пожар, както бе казано, през 1532 г., при който (поне в руската версия на Уикипедията) се мъдри версията, че е изложена няколко часа на горещината от разтопеното сребро на реликвария, което включва вероятността да е изгоряла напълно и настоящата да е късносредновековно копие. Което предполага възможността и за един от възможните извършители и методи на фалшифицирането, с които ще продължа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Roxy на 20.03.09 17:21.