Сведения за плащеницата - ІІ
(История на Торинската плащеница от 15 в. до днес)

В началото на 15 в., след брака на Маргарет, внучката на Жофроа де Шарни, плащеницата е пренесена в замъка на съпруга й в Монфорт, за да бъде опазена от рабойнически набези, а впоследствие - в градчето Сен-Иполит-сюр-Добс. След смъртта му, свещениците от Лирей настоявали забележителността да им бъде върната, но съдът в Безансон разпоредил тя да остане собственост на вдовицата. Тя, от своя страна, пътувала с нея на различни места като Лиеж и Женева, а накрая я продала за замък във Варамбон, Франция.

Людовик Савойски, новият собственик, я отнесъл в своето седалище в Шамбери (Южна Франция) в новопостроената специално за нея църква Сен-Шапел. През 1464 г., той се съгласил да плаща ежегодна такса на свещениците от Лирей заради настойчивите им претенции за собственост върху плащеницата. От началото на 1471 г., тя била пренасяна из множество европейски градове с кратки престои във Верчели, Торино, Иврея, Суза, Шамбери, Авилиана, Риволи и Пинероло и пазена в реликвариум.

През 1532, плащеницата е повредена от пожар в капелата, където се съхранявала и претърпява обгаряне от разтопеното сребро на реликвариума и намокряне с вода при гасенето. Монахините-кларисинки се опитали да поправят пораженията с кръпки от втори слой платно. В 1578 г., плащеницата се завърнала на настоящото си място в Торино. Тя е собственост на Савойския двор до 1983 г., когато е предадена на Ватикана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите