|
Сведения за плащеницата - I
Има многобройни сведения за погребалния саван на Исус или за отпечатък от главата му, които са били почитани на различни места пред 14 век. Никое от тези свидетелства, обаче, не е свързано със сигурност с настоящата плащеница от Торинската катедрала.
С изключение само на , в никое сведение за тези (ок.43) различни "истински плащеници" не е известно да се споменава за изображение на тяло. За Образа от Едеса се счита, че е от лицето на живия Христос, но има различни описания, водещи до спорове за евентуалната му връзка с плащеницата заради текст на служба, прославящ го в посветена на него литургия в Константинопол. Експертите-византолози отричат въможността за такава връзка.
показва друга плащеница, подoбна на Торинската и с близки характеристики на плата, което е аргумент за някои защитници на ранната възраст на плащеницата.
Плащеница от Христовото погребение е плячкосана при завладяването на Константинопол в IV Кръстносен поход и според рицарские летописи е отнесена в Атина. По-късно, според някои Ото де ла Рош я предава на ордена на тамплиерите и тя е част от неоткритите им съкровища.
Известната част от историята на плащеницата от Торино започва през 1357 г., когато вдовицата на френския рицар Жофроа де Шарни (считан за потомък на тамплиер, изгорен на кладата заедно с Жак де Моле) я излага в църквата в Лирей, Франция (диоцез Троа), построена специално за целта. Поради връзката на тази плащеница с последните тамплиери, някои алтернативни теории за произход от 14 век я свързват със смъртта на великия магистър Жак де Моле и естествен произход на образа от млечна киселина, отделена от тялото му вследствие на изтезанията. В музея "Клюни" в Париж се пази с гербовете на него и рода на жена му и плащеницата.
През 14 век плащеницата е публично излагана, макар и не постоянно, защото Анри Поатие, архиепископът на Троа забранил почитането й. През 1389 г., изображението е обявено за фалшификат oт епископ Пиер Д'Акри в писмо до авиньонския антипапа Климент VII, където се отбелязва, че това е забелязано от предшественика му Анри де Поатие, които бил загрижен, че точно такъв предмет не е споменат в Писанията. Епископът твърди, че след внимателен оглед на платното, Поатие открил как то било умело изрисувано и това било засвидетелствано от художника, измайсторил го с хитрост, дело на човешкия мозък, а не на неръкотворни чудеса. Името на художника не се споменава в писмото. По-нанатък се описва образът от плащеницата, наподобяващ днес известния. Въпреки декларацията на архиепископа, антипапата препоръчал издаването на индулгенции за посещение на плащеницата в Троа, макар да не я обявил за "Истинската Плащеница". Това, от своя страна, е основа за разсъждения относно печелившата търговия с фалшиви реликви в Западна Европа през Средновековието и не по-малко успешното търгуване на благословия от Католическата църква, както и отличната съвместимост на тези два вида бизнес.
Редактирано от Roxy на 19.03.09 13:58.
|
Re: Сега вече по същество - 3 [re: Roxy]
