Трудно ми е да чета Агоп Мелконян. Въпреки, че бях фен на списанията му - особено на Зона Ф. Ако става дума за българска фантастика предпочитам Дилов.

А иначе идеята е била многократно експлоатирана. В момента не си спомням, но май имаше дори една пиеса на Стефан Цанев за Левски, където сякаш се търсеха аналогии. Или беше пиеса за Христос, в която се търсеха аналогии със освободителното движение? Не си спомням.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите