Не е баш така ми се струва.
Орфей и Евридика са крайните позиции на едно съотношение, което не е преопределено за човека. То е от космическо значение. В тоя смисъл е Двуполюсното сътворение на видимия и невидим свят и интервалът на съзнанието у живите същества. Човек е представен само във видимия, макар да му оказват влияние всички условности от двата свята. Човекът е Орфей. Невидимият принадлежи на Евридика. Тя затова и никога не "излиза". Митологически е невъзможно да "излезе". Обаче във видимия (освен в невидимия, а според гръцките философи и над него) присъства и самият Творец, но в друга, подходяща, двойнствена форма (не двуполюсна!). Тая двойнствена форма е отделна от човека, несмесяема. Тя е Богът на Човека. Тоест Орфей си има божество, макар самият той да изпълнява разграничителна роля спрямо невидимото/отвъдно, но не е годподар на нито един от двата свята/същности. Неговият Бог, както написах, е двойнствен, за да може постоянно да прелива от една в друга форма и винаги да бъде разпознаваем, за да не се плаши Човекът от самотата си. Човек винаги има нужда да не е сам.
От Ницше се зане, че елинския свят схваща тая двойнственост като Аполоново и Дионисово начало (в гръцкия полис, единствената роявена Вселена, единственият "прав" свят тия начала взимат позиция отокло Театъра, където се разигравата митовете, които обясняват процесите). Извън полиса при, траките, тия начала са природно представени (земни-хтонични божества), поенже няма нужда от предписан морал, който да ги вложи у човека като обединяващ носител. Затова Орфей у траките не е музикант (творец, подражател на Истинския Творец, но и сам творение), а маг, който жонглира с тая дуалност, управлявайки света, но не противопоставяйки я на Космическата двуполюсност от себе си като регистратор/единствен създател на видимото и свързващ се с невидимото във всичко.
А иначе митът е по-скоро римски, ако не измислен, то поне описан от Вергилий в първи век, вярно. Защото римляните по това време опознават траките от военните сблъсъци помежду им. Очевидно в тоя измислен мит се съхранява мътно видение от това, което са описали и наблюдавали римските писари по време на кампаниите в Македония и Тракия. Името на Евридика е македонско, от времето на македонските войни на Рим - втори век пр. Хр.