Тракийската култура е уникална е в много отношения и особено, когато е сравнявана с тази на древните гърци, най-вече що се отнася до недуализма. Подобни елементи на недуализъм, немалка част от тях дължащи се на тракийския орфизъм, като че ли липсват в много други култури, в т.ч. и в древногръцката. А те са:
1. Синтез между соларното и хтоничното начало чрез съчетаване в един носител/бог и на двете начала в смесеното им единство - небесно-слънчевото и земното-подземното. Което е характерно за върховния бог на траките. В основата на този синтез е учителят Орфей.
2. Неразделност между душата и тялото, така както и проявленията не са разделени от своята вечна същност, намираща се отвъд проявленията. Това разбиране на траките е внасяло смущение в елинското мислене.
3. Сливането с природата и с бога - абсолютен принцип за получаване на безсмъртие. Това сливане според някои противостои на основния метод на познание у елините - съзерцанието. При това сливане с природата, човекът не се опитва толкова да я опознае, колкото да я носи в себе си, да я чувства. Това е един много силен елемент на недуалност в светоусещането на траките.
4. Отново в тракийския орфизъм и неговият модел за възникването на света, основан на цикличното време, е заложено разбирането и за самопораждането на света, което показва, че липсва "разделяне" между "творец" и "творение". А това е много мъдро разбиране, защото всяко вярване за "разделеност" между "творец" и "творение" е абсурдно, както се споменава в .
Тъй като недуалността е единствената истинска реалност, тези елементи в тракийската култура са безспорно доказателство за мъдростта в светоусещането на траките, както и в много отношения неговото превъзходство в сравнение със светоусещането на гърците например, а и не само. В тази насока са интересни и други оригинални за епохата и мястото елементи на орфизма, като например вегетарианството и други методи за самопречистване, свързани с идеята за освобождение на душата от нейните многобройни прераждания. При последното се откриват прилики с древни учения като йога, будизъм и т.н., които така или иначе поради същностната си недуалност могат да се определят като близки на орфизма.
|