Re: нека посблъскаме твърденията, / Религия и мистика / Езичество

по-точно следните 2:
1. Нужен ни е аристократизъм.
и
2. Конфликтите са стъпка към прогрес.
и да си развия теорията:

от една страна, аристократизмът и конкретно наличието на наследствено привилегировани класи (т.е. на ниска класова мобилност) обикновено стават предпоставка за по-голямо затваряне и самоинституционализиране на господстващата класа, битовата и културната й самоизолация и себевъзхвала, издигане на нея и привилегиите й в култ. този стремеж към запазване и ревностно отстояване на статуквото, води в крайна сметка до засилване именно на класовата поляризация. до антагонизъм се стига тогава, когато съществуването на подобна организация на обществотото достигне предела на собствената си ефективност - т.е., докато подобна класа оправдава издръжката си от управляваните класи с някакъв обществен принос (организационен - военен, икономически, административен и др.) и докато няма друга класа, която би могла по-добре от нея да се справи с тези задачи. в противен случай назрялото противопоставяне завършва с открит конфликт и революционна ситуация, водеща до смяна на управляващата класа с нова, по-ефективна и жизнена, по-влиеща на средата и по-приспособяваща се към онова от нея, което й е от полза.

от друга страна, каква може да бъде гаранцията, че такова управление ще остане ефективно и няма да се изроди в тромава, пазеща собствената си привилегированост система, неподвластна на промени?! в условията на деспотизъм и тирания, т.е. на зависещи не от изявленията на обществените настроения, а главно от собствената си воля системи на управление - никаква.

не твърдя обаче, че в пренаселен свят като днешния е възможна пряка демокрация подобна на атинската. теоретически, често системите за вземане на политически решения се изобразяват по една права скAла, в единият край на която стои диктатурата на 1 човек с абсолютна власт, а в другия е пряката демокрация с необходимост от абсолютно мнозинство (а не даден %) за вземане на решения. при подобно дефиниране всъщност се получава затворен кръг, тъй като 2та края на скАлата се срещат в диктатурата на един-единствен човек над мнозинството, независимо дали то е овластетно да изразява позициите си или не. затова днес съществуват известен брой варианти на представителната демокрация с повече или по-малко опции за прилагане на елементи на пряката чрез референдум; или в други случаи части от обществото считат, че са неадекватно представени в даден момент, те изразяват пряко исканията си под някаква форма на протест. така излизането на улицата, демострациите, които плашат много социално неактивни "сиви мишки", в даден момент могат да бъдат коректив на представителните системи, поемане на активна роля от страна на различни части на обществото, искане на отговорност на "представителите" от "представляваните". означава общество с позиция и възможност да я изрази и защити; общество, поемащо инициативата за своето съществуване. затова и "добре уредените" държави не са станали такива от само себе си; затова и сега разполагаме с редица законови права, които не са получени даром, а са резултат от усилията на много хора във времето - избирателни права на жените, работен ден с определена продължителност, право на стачки и протести...

с това искам да кажа, че аристократизмът, наличието на определени "за векове наред" здраво установени управляващи и управлявани обществени слоеве е най-напред враг на общественото развитие, на промяната, на адекватното взаимодействие с една изменяща се среда (създавана от природата, от съседните общества, от еволюцията на самата обществена организация) и следователно на прогреса. (въщност не дойде ли един потомствен аристократ от Мадрид да ни оправи за 400 дни?!) затова съм склонна да подкрепям класата на технократите - това средно звено между собственици и наемни работници, притежаващо познания и умения, инициативност и стремеж към успех, както и опитът от постигането му в собствената специализирана област. класа, все още достъпна в свят с известна класова мобилност, при спазване на определени условия за достъп до нея и съответствие на определени критерии. хора,познаващи части от обществените или икономическите системи и механизми и в състояние да им влияят, да ги управляват. не казвам че това винаги е правилно и води до положителен резултат, но го считам за ефективно и жизнено. поне докато бъде намерено нещо по-добро... или много неща.

и поради това не милея за отминали социално-икономически формации - ако бяха достатъчно жизнени, щяха да оцелеят. историята ги е изхвърлила от сцената, защо да се опитваме да мислим за реанимирането им?! още повече, че противно на възвишените блянове, ако имаше някоя машина на времето, с която да се пренесем в друга епоха, бихме могли да се окажем я бачкатори на пирамида, я поливачи на Висящи градини, я метеки, я римски роби, средновековни крепостни селяни или работници в нечовешки условия през Индустриалната революция.

затова, казвам аз,