Моето мнение е, че човекът с течение на годините е съобразил ритуалите си с годишните жизнени цикли на различните животни. Като потомствен ловец поне шесто поколение, ще се опитам да ти обясня от чисто прагматична гледна точка защо ловът на глигани е позициониран именно в началото на зимата, а не в някой друг годишен сезон. В балканския регион любовния период на дивото прасе започва в началото на януари и може да продължи до края на февруари - не става за лов, щото месото му смърди неописуемо през този период. Следва период на бременност и раждане на малките. Ловците са се научили, че ако не оставят прасетата на спокойствие докато малките не станат самостоятелни само след няколко години няма да има животни за лов. В края на юли, началото на август тоя мотив вече е отпаднал, но вече има други фактори, които пречат - времето е сухо и горещо и поради това няма дири, а и кучетата не работят ефективно. Това води до много ниска успеваемост на лова, просто няма смисъл да се хаби енергия при изключително ниска възвращаемост. През късната есен и особено в началото на зимата е най-доброто съчетание от условия за лов на диво прасе - животните не се занимават с друго, освен с интензивно хранене в подготовка за снежния период, дирите им в калта или снега се четат като от книга, убиването дори на зрели животни не се отразява на възпроизводствените възможности на стадото, поради по-високата влажност кучетата работят много ефикасно и ловът не изисква големи енергийни разходи. Това са прагматичните основи за този сезонен избор. От там нататък човек може да разкрасява това наистина трудно и на моменти героично занимание с различни духовни елементи и дори да го обвърже с някои астрономически събития през този сезон. Но дори и да не го направи и да не нарочи големия глиган, убит в началото на зимата за жертва, той пак ще си ловува дивите прасета именно тогава.