.......
Светец(домашен курбан).
Според създадения обичай новоселяните от време си празнуват всяка година светец-празник, който е патрон на семейството и дома. Той е съществувал още в задругата и всички излезли от нея го наследили и поддържали. Той е покровител и пазител на дома. Старите новоселяни казват “Сватъц е наш адвокат пръд свътога Петра и Бога и он ни оправдава за гриотъ що смо праили на землю”. Светии са много: св. Петка, Йован, Димитър, Никола, Георги, Харалампи, Андрей, Арахангел, Сава и Варвара, свето Въведение и Алипи. Всякой род си е избрал по един светец, който го служи всяка година, по веднъж – зимен и летен. Има фамилии със еднакъв светия, без да имат родство помежду си. За празника всеки дом се подготвя из време с необходимите продукти, но най-вече с месо от собствен добитък или купуване стока от пазара. Светец се празнуваше три дни, а сега само един ден.
Начин на празнуване През деня, в навечерието на празника (“нанавечър”) се канят роднините преди обяд с пита хляб, а вечерта с плоска вино. Вечерта поканените идват семейно и насядат на трапезата. Старите баби носят паница със сухо грозде и бучки захар за черпене на децата. В старо време, пък и до 1920/25 год., жените са разделени от мъжете в друга стая. Сега това не се спазва. Масата в старо време беше приспособен нар, чрез изваждане на две негови дъски и между тях дъската служи за маса, която се покрива с “трапезник”, върху който в дясното му крило е сложена “Боговица”- баба (специално формиран хляб със свещ на нея).На земята до одъра се простира детска риза, върху която се слага самун хляб, сол върху него, забодена в него свещ и чашка вино и “кадялница” с тамян. Започва “кланене”. Първом започва домоначалника: гологлав, прекръства се три пъти, коленичи и целува хляба; това се прави от всички мъже от семейството и то до три пъти. Старият изговаря благословия, свещта се гаси с полято вино, взема се хляба, който се разчупва от мъжете, та всеки откъсва по парче от него. Солта от питата се поставя във виното, което се изпива. След това започва “славата” – възпяване на светеца. Тя започва с пеене така: “господъ помилуй ни, господъ помилуй ни, свъта Петка и Нъделя(или име на друг светец от други домове). Господъ помилуй нас”. Това хорово пеене и “славене” се изпева три пъти и в антрактите мъжете си чукат главите с възклици “Слава,слава,тебе” и си чукат главите. След този ритуал насядат и започват да пият ракия, а през време на ядене и вино. След изреждане на гозбените ястия, идва време за специалните:мезелък – орехи и лешници за виното. При жените не се прави същото, а само ядене и пиене, без кланяне. Идва полунощ и се разотиват по домовете. На следващия ден, наречен “дънък”, се канят с ракия роднините на обяд и вечеря. На третия ден, наречен “бабъ” освен ядене и пиене се раздават за “Бог да прости” колачи с различна форма, за умрели мъже, жени и деца. Попът ги е прекадил и прочел молитва и на него се дава най-големия колач – “баба”. При произнасяне на молитвите попът споменава имената на всичките умрели в дома. На четвъртия ден, наречен “титора” идват само стари баби и близки.
Точно на деня на светеца, сутринта, младо момиче или стар мъж от семейството отнася в черквата специално оформен колач и литургия (Боговица), чиния с варено жито, украсено с резенчета ябълка и бонбони. Попа прави общо четене – литургия и след това споменава имената на умрелите, срещу заплащане. През това време забодените свещи в хляба и коливото горят. След това попът взема ножа и като отрязва парче от хляба, намазва го с вино, отсипва от виното в свой съд, а след това отрязва голяма част от хляба и коливото и ги слага в свой чувал като възнаграждение.
........
Ангел Сурдулов, "История на Ново село", 1972 г.