|
Това е цитат от Джуан Дзъ - ученик на Лао Дзъ.
Да предположим,че с теб сме започнали спор и ти си ме победил,а аз не съм успял да ти отговоря – значи ли това,че ти в действителност си прав,а аз греша? А ако аз съм те победил и ти не си могъл да ми отговориш – значи ли това,че именно аз съм прав,а ти грешиш? Непременно ли някой от нас трябва да бъде прав,а другият да греши? Или можем и двамата да бъдем прави,или и двамата да грешим? А след като самите ние не можем да решим кой от нас е прав и кой – не, то другите хора също няма да съумеят да го направят. Тогава кой ще отсъди? Ако дойде някой,който да се съгласи с теб,то как ще разреши спора ни? А ако и третият е съгласен с мен, то и той няма да съумее да отсъди. Най-накрая,ако извикаме някой,който да не е нито на моето,нито на твоето мнение,той още по-малко ще ни помогне да установим истината.А ако дойде човек,койтода се съгласи и с мен,и с теб,то отново няма да се доберем до истината.Излиза,че нито аз,нито ти,нито който и да било друг,можем да установим обща за всички ни истина.Тогава на кого да се надяваме? Противоречивите съждения за нещата се поддържат едни други,а ако престанат да се поддържат,трябва да ги приведем в равновесие на Небесния кантар.Нека да следваме водния поток на живота и да изчерпаме до края земния си срок! Но какво значи “да ги приведем в равновесие на небесния кантар”? Ще отговоря: “истинното” е също така и “неистинно”, “правилното” – “неправилно”. Ако истината в действителност се явява истина,то тя се отличава от неистинното и тук няма за какво да се спори.Ако правилното в действителност се явява правилно,то то се отличава от неправилното и тук също няма за какво да спорим.Да забравим за годините си,да забравим за задълженията си,да достигнем безпределното и ще пребиваваме в него безкрай.
Чудя се колко често се случва така победата в един спор изобщо да не означава победа на истината? И при това положение каква може изобщо да бъде ползата от един спор?
|
За споровете
