Анчо Калоянов написа две книги по този въпрос. Аз не съм съгласен много с някои негови тези, но проф. Калоянов извърши огромна събираческа работа и в крайна сметка се появиха тези важни трудове. Той е първият, който анализира българския фолклор от гледна точка на отражението на шамански идеи в него.
Както казах, по някои от тезите му може да се спори, но трудовете му без съмнение са ценни. Освен това Анчо е наистина крупен специалист по бълг. фолклор и познава чудесно материала, с който работи.

Лично аз се интересувам преди всичко от шаманизма от антропологическа гледна точка - т.е. в културите, в които той е живо явление или поне доскоро е бил такъв.
Ако го разглеждаме в исторически план, въпросът е доста сложен, тъй като в повечето случаи сатава въпрос за косвени сведения (във фолклора и обичаите, прим. при някои рисунки по скали, стени и т.н. и т.н.).
Т.е. нямамев повечето случаи преки сведения.
В България има точно такива, косвени сведения. Сведения във фолклора, скални рисунки (петроглифи) и графити от градовете, някои изображения при орнаментиката (напр. има един бълг. килим от музея в Ниш, който... абе има такова изображение на Дървото, животните и нивата на световете, че все едно е копирано 1:1 от рисунките на накой алтайски шамански "бубень" (!) и т.н. - всички тези неща могат да се интерпретират и като сведения за шаманизъм.
Лично аз смятам, че в Българи през дохристиянската епоха (а може би и по-късно) е имало шаманизъм, макар че трябва да се изследва какви са точно корените му.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!