Аз открих интересни моменти в писанието на дамата. Например - Заниманията на друидите с черна магия /вж. А. ІІІ. 3/ също пораждат съмнение в “чистотата” и “универсализма” на техния морален кодекс. А в А III 3 има интерсно наблюдение за това, че келтите нямат доверие в божествата си и за целта използват друидите като магьосници. Това ми напомня много ролята на свещениците в християнските църкви.

Или пък това: Може да се каже,
че друидите практикували предимно черна магия, т. е. магия, която
съдейства за постигането на определен ефект чрез механизми,
увреждащи имуществото, психиката или физическото здраве на дадена
личност. Келтските жреци умеели да създават магически бариери, да
“връзват” някои потенции на природата, да провокират появата на
объркване и зашеметеност в човешкото съзнание. ... Дори когато призовавали някои
от божествата си, друидите ги третирали като свои помощници,
задължени да изпълняват желания под натиска на магически формули.

Само на мен ли ми се струва, че жената пише общо за всички религии? Защото такива елементи има навсякъде.

Недостатъчната извисеност на келтите в духовно-нравствено
отношение е пряко следствие от анимистичния характер на тяхната
религия, от чийто корен закономерно израстват антропоморфичният
политеизъм, идолослужението и магьосничеството. Е това просто ме разби!

Метла, може да не си съгласен, обаче изводите на жената са тенденциозни и едностранни. Например това: “се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
служиха на техните истукани, които бяха примка за тях, и принасяха
синовете си и дъщерите си жертва на бесовете; проливаха невинна
кръв, … и земята се оскверни с кръв” /Пс. 105:35-38/. Тези стихове ясно
подчертават, че отдалечаването от единия Бог води до религиозни
деформации, които не просто заменят богопочитанието с
идолопоклонство, но превръщат хората в съюзници и заложници на
дявола, “който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му” /2 Тим.
2:26/. А неговата цел е по всякакъв начин да възпрепятства човешкия
род в познаването и изпълняването на спасителните Божии заповеди,
една от които гласи: “Не убивай” /Изх. 20:13/. Човекоубийството е едно
от най-тежките прегрешения, под чието бреме човешкият дух стене без
да може да намери утеха. Религиозните убийства, практикувани от
келтите, не можели да задоволят потребността им от помирение с Бога.
Вместо да ги приобщават към действителната вяра, те ги превръщали в
“синове на неверието” /Еф. 2:2/. И това го казва представител на църквата, която изгори Василий Варч.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите