Еми логично е да са свързани.
Според народния календар на българите има 3 основни празника - Сурва, Великден и еньов ден, а четвъртия - Кръстов ден не се празнува, защото тогава деня става по-малък от ноща. Нарекли сме го Вяра, Надежда, Любов, тоест въпреки, че слънцето е загубило силата си трябва да имаме вяра, надежда и любов! Тези четри празника са на слънцестоенията и на равноденствията. Точно между тях има четри групи празници с които се отбелязва началото на всеки сезон:
Началото на пролетта - Зарезан, Петльовден, Задушница, Сирни, тодоровден, Баба МАРта
НАчалото на Лятото - Еремия, спасов ден, задушница, гергьовден, духовден, Руаслийската седмица
Началото на Есента - Макавеите(12 дена), Богородични заговезни, Голяма богороша
Началото на зимата - димитров ден, Мишин ден, архангелов ден, Мартиняк, Вълчи дни, задушница, коледни заговезни.
Тоест народния ни празничен календар е слънчев. Ако приемем, че българите са наричали зимното слънце МАР, то логично в началото на зимата се появява Мартиняка(зимното слънце - МАРдук при шумери и вавилонци), а в края на зимата Зимното слънце вече е било старо и са го наричали БАБА - старо, остаряло МАР - зимно слънце.
А когато започваме да използваме римските календари МАР(или МАРД) поради близкото звучене сме го превърнали в МАРТ.
|