|
Тръгнах бодра и с добро настроение в първия ми почивен ден от седмицата в ранното и ясно софийско утро. Рейсът пое покрай Кремиковци, Ботвеград, Правец и отвъд - под вълнистите сиви дъждовни облаци високо над Балкана, до слънчеви котловинки с жълти и зелени поля, прошарени от облачни сенки хълмове и тесни в коритата си след жегите реки - чак до тихото старо градче край Реката с моето име...
Рейсът малко закъсня, но Катюшата на автогарата не беше във взривоопасно настроение, отидохме у тях, говорихме доста за изминалите събития и един столичен ВУЗ, от който вече няколко души от този клуб сме излезли живи и здрави, и даже умни (освен ако не ни е вродено това качество)... А в горещия ранен следобед тръгнахме на разходка из града - покрай възрожденските Дандолови къщи, църквата "Св.Илия" и Хаджистояновото училище до нея, видях и Часовниковата кула отдалеч; после по централната търговска улица стигнахме до Паметника на свободата, а от там по улиците до покрайнините на града. Минахме по моста над р.Росица - приток на Янтра, приемащ малко преди Севлиево и водите на големия си приток Видима. Естествено, спрях да се снимам на фона на Моята Река с върбите, чакълестите островчета в ниските й води и далечния бял силует на завода "Видима-Идеал Стандарт"... И в процеса на това отдаване на почит към богинята-покровителка на реката неусетно й принесох в жертвен дар калъфа на фотоапарата.
Продължихме нататък през крайните махали към китните къщи с дворове и градини на Вилната зона и все по-надалеч успоредно под билото на Крушевския баир в следобедния пек. След кратко последно изкачване и "само още няколко завоя" се изправихме пред полуразрушените порти на средновековния град . Изморени от жегата, седнахме да си починем на една пейка в гората, но за кратко - районът е известен като обитаван от змии и горските духове решиха да изпитат смелостта ни, като нещо се раздвижи и разпука шумата и съчките в наша посока под сянката на дърветата. Не чакахме да видим какво е... Минахме под обраслата с трева цитадела с високи основи на стени и кули, разположена на един връх на баира, църквичката до нея, обиколихме из останките от болярски жилища, снимахме се край зидовете и дърветата, както и на фона на прекрасния изглед към Севлиево, цялата му котловина и назъбените далечни ридове на Стара планина и поехме по стълбите надолу. Те ни отведоха през гората и покрай много още недовършени изкопи за проучвания и скрити между дърветата стени до по-долната, и с добре поддържана околност част на средновековния град - поляни с руини на стара византийска базилика, преустройвана и разширявана през Средновековието, с гробищен комплекс около нея, и основите на домове на обикновени хора, занятчии и търговци извън крепостните стени на цитаделата. За съжаление лентата ми беше свършила още горе и затова тук се разходихме и седнахме на дълги приказки на масите в сянката на близките дървета. Когато накрая се прибрахме по другия път в града рано привечер, успяхме да изпреварим задващата се с гръм и блясък от югоизток буря, която вилня през нощта.
На следващата сутрин времето беше хладно, а и бяхме разбрали, че през почивните дни транспортът между Габрово и Севлиево е разреден, което можеше да е проблем за връщането ми, затова поканихме Сара в Севлиево. Така в най-многобройните си часове срещата прерастна в събиране на три амазонки без мъжко присъствие (т.е. с отказало се почти в последния момент такова), но и без усещането за тази липса; разходихме се малко из центъра, снимах с нова лента и седнахме на кафе и сладки приказки в хотел "Севлиево Плаза" до времето, когато трябваше да хвана рейса обратно за София. С уговорката друг път да се видим повече хора - може би в Габрово или Търново и до още много нови езически срещи!
П.С.: Имам идея за следващата, или поне за една следваща, на която ще ви водя до исторически град, в който не сме ходили!
Редактирано от Roxy на 12.08.08 00:08.
|
Разказът... [re: katiysha]
