|
като колежките - явно е синофил човекът и иска всичко велико да е китайско.
Китай наистина е създал забележителна култура в Древността и Средновековието и ако някой е чел , бих се радвала да сподели информация и впечатления.
в любовта си към братския китайски народ, обаче г-н Мензис поставя каруцата пред коня по отношение на европейския Ренесанс, пренебрегвайки социалните промени, свързани с него и цялостното му отражение в културата - неща, характерни за Европа; нещата, които го правят ВЪЗраждане - на отношението към човека, към неговия вътрешен и външен свят, на интереса към класическата древност (къде отиде римската ти гордост, че остави вдъхновението за Ренесанса на китайците?!), новите идеи за устройството на света и мястото на човека в него, зараждащите се социално-икономически отношения в Италия и другаде, които също не получават такова развитие извън Европа (и в Китай възникват някакви форми на манифактури, но не се стига до появата на капитализъм).
нямам обаче нищо против подлагането на съмнение на установените виждания, естествено - необходимо е за преодоляване на предразсъдъците, стига да е обосновано... възможно е да е имало повече културни контакти, макар и редки, почти случайни, между иначе далечни части на света. затова хипотезата на синофила трябва да бъде добре проверена - с присъствието или отсъствието на споменавания за преведения китайски труд в писанията на други учени от епохата; наличието на книгата в описи на библиотеки и др.възможни проверки на основателността й.
и пак не бива да се забравя, че макар и най-велик учен сред художниците и най-велик художник сред учените, сам по себе си Леонардо не представлява целия Ренесанс - той е важна, но само част от него; той не го е започнал и не е първият му деец. също така не е извършвал изследванията си в само една област - интересувал се е от природните стихии, военната техника, архитектурата, анатомията (и съвсем не под китайски влияние е извършвал тайно аутопсии, защото иначе вместо да проучва системите в човешкото тяло, сигурно би търсил първо акупунктурните точки) - енциклопедична личност, каквито ще бъдат великите умове поне до Просвещението, че и по-късно. освен това, ако не ме лъже паметта, дневниците му, в които се намират част от неговите проекти за изобретения (много от тях - нереализирани за употреба), не са видели бял свят приживе; друга част от разработките му са създадени в определени условия и са за конкретно ползване (от временния му благодетел Чезаре Борджия например) и така или иначе, не са имали достатъчна пбличност, за да задвижат подобна могъща промяна в европейската култура, каквато е Ренесансът.
|
Re: и аз това казвам, [re: Last Roman]
