|
Ден трети утрото ни свари малко схванати насред пътеката малко тоалет
импровизирана закуска, разузнаване преди тръгване и отново поехме. За
щастие вече имаше маркировка и повече не я изгубихме от поглед. Пътя
беше постояно през разни драки но със слаб наклон което подсказваше че
излизането над скалите ще е леко. Оказах се прав скоро излязахме от
омагьосаната гора и пред нас започна да се открива съвсем друг тип
пейзаж.
Пак гора но значително по светла по широка по приветлива все едно
приказка. Пътя отново се разклони но този път направихме правилната
грешка малката пътека ни отведе на самия връх а там гледката беше
невероятна. Виждаше се бачково, поляната на която лагерувахме първата
вечер, асеновград, пловдив, летище крумово изобщо хилядите връхчета на
масивите около нас.
Пътя към марциганица бе широк и лесен спускахме се
надолу, имаше една разбита чешма от полузаличения надпис ставаше ясно
че тук е имало партизанска битка. Определено подходящо място има
възможности за отстъпление особено през омагьосаната гора където едва
ли някой би могъл да те намери. Освен всичко пътя надолу ни смая и с разнообразието си от пеперуди, стигнахме и една широка поляна с ягоди. Тук се спряхме да починем да си хапнем от горските дарове и да локализираме местоположението ни по карта. Определено картата беше сбъркана, нашия път изобщо не трябваше да минава през връх червената стена така че знаех само приблизително къде сме. В същност оказа се че точно там се свързват две маркирани пътеки. Нашата и тази по която щяхме да минем ако следвахме изначалния план. Ако картата беше вярна 100м по надолу трябваше да има чешма. 100м по надолу нямаше нищо. Разклони се една зимна маркировка от пътя и ние решихме да караме по царския друм. На един от завоите имаше
голяма локва от вчерашния дъжд с пресни следи от диво прасе. Отново
маркировката се оклони този път ни водеше към едни поляни през които
скоро не бяха минавали хора. В същност изненада в далечината видяхме
двама заблудени туристи на които бурно се зарадвах тръгнахме след тях,
но те като ни видяха се скриха. За щастие открихме уж маркираната
чешма. И започнахме да презареждаме. Свенливите туристи които така
бързо се скриха от нас като ни видяха, се оказаха германци.
Аз не съм добре с англиския но те ме попитаха нещо от което разбрах
само че питат за карта. Подадох им я и им посочих къде сме до колкото
беше вярна разбира се. Тук беше мястото Сис да се изяви все пак тя
знаеше перфектно немски. След кратък разговор стана ясно че те са
минали от там на където ще ходим и че искат да стигнат до бачково там
от където пък ние идвахме. И тук комуникацията малко се позагуби, не
намерихме подходящите думи с които да се опътим. Германците ни казаха
да цепим през хълма срещу нас, на мен тази посока лично не ми хареса,
но те и така неможаха да обяснят подробно от къде минем. Ние също им
посочихме баира които да хванат, но да внимават с маркировките, но кой
знае защо те тръгнаха в съвсем различна посока през гората. Никак не
бях доволен от тяхното опътване но нямахме избор, да става каквото ще.
Пътя се виеше леко в обратна посока на тази която трябваше, скоро пред нас се откри страхотна равнина заобградена от хълмове, виждаше се асвалтиран път. Тук вече окончателно се отказах да вярвам на картата. Според нея имаше просто един широк черен път и ние по принцип си бяхме на него сега се показа втори.
Пътя беше ориентиран изток-запад на нас ни трябваше източна посока. На запад не трябваше да има нищо, за това предположих че там може да е и хижата, но вече нямах желание да проверявам така и така белинташ е в другата посока. Тук ни направи много силно впечатление и нещо друго имаше малка гора от изсъхнали борове. Гледката беше леко страховита. Пътя започна да прави лек завой на север и сега подържахме посока североизток това си беше лековръщане назад, лошо. В далечината където пътя свършваше се виждаше малка сграда, според картата това би трябвало да е добростан, ако беше така щеше да е добре щяхме да направим лек завой назад но от там трябваше да има път през орешец и така да стигнем до където трябва. Другия вариянт на пряко през полето в далечината даже се виждаше нещо което дори определих като белинташ, без малко да позная. Белинташ се оказа баира пред този който си харесах.
В края на пътя имаше малък параклис поредния св.Илия до този момент третия на който попадахме, оказа се че е отбелязан на картата точно преди Добростан. Още малко надолу по пътя и вече бяхме в селото. Срещу нас имаше едно момче на 11-13г на малък мотор. Вече бяхме зажаднели за бира за това го питах къде е магазина. То ни каза че работи само в понеделник живо разочорование, момчето обаче ни попита дали искаме вода. - А ние вода си имаме, но искаме да си купим бира.
Момчето каза само секунда ще проверя дали имаме и докато му кажа че няма нужда вече беше отпрашило с мотора. Спряхме се на чешмата аз погледнах какви пари ще имам за бирата, но се оказа че сме само с една банкнота от 50лв. А сега де как ще ги разваля, какво да правя.
След 5 минути момчето се появи с бутилка 1,5л аз започнах притеснен да се обяснявам че не знам къде да ги разваля и че по добре май без бира. Момчето обаче настоя да не се притесняваме за това, бирата била за бог да прости, дядо му умрял на този ден. Последваха серия от благодарности и гузното чуство за нещо не добре свършено после часове щях да се разкайвам че не му бях дал нещо какво да е. Дори някое от блестящите камъчета които намерихме край асенова крепост.
Момчето си замина към нас пък дойде един дядо а отгоре се спуснаха някакви момчета на около 20г бяха с ранички, но май не бяха точно туристи като нас. Поне с 25-30литрови градски раници трудно се прави туризъм в най добрия случай пикник или разходка. Едно от момчетата се отдели от групата и дойде до чешмата. Е тука малко ми се губи как се запознахме, но той се заговори нещо с дядото за пещерите край марциганица, ние май пък попитахме нещо за хижата и така. Другите обаче продължиха надолу той им се провикна да го чакат на центъра и така. Явно дядото беше печен познаваше раьона, а момчетата любители пещерняци. Тук Сис се намеси с пълна сила бях и разказвал за някакво хилядолетно дърво в родопите и незнайно защо реши че дядото ще знае нещо. За мое смайване дядото каза че било точно край марциганица и тръгна да ни разказва за него, обиколката му била над 20 м. Направо щях да падна от яд, после се замислих, че ако бях отишъл там, сега пък нямаше да пия бира.
Бира - вековно дърво -бира все едно ме разпъваха с коне е може би е било за добре щом съдбата ни завлече тук а не там до дървото. По питахме за пътя към орешец и отново потеглихме -разклонението било някъде на центъра. На центъра видяхме пещерняците и те ни посочиха на къде, казаха че ще ни застигнат и ще ни посочат преките пътеки.
Така и стана този път до орешец не си почивахме, дадохме си газ и вървяхме с групата. Те се оказаха че са от едно съседно село тополово и че си падат по пещернячество е тука намерихме обща тема за разговор, по бъбрихме си за това онова балкана, пътешествията стана добре. На орешец седнахме в местната кръчма, докато те чакаха да ги приберът с кола. Тук кръчмаря и жена му също се оказаха много весели хора с тях пък бъбрихме за гъби, отрови, уръжия пътешествия. Абе навсякъде човек може да научи по нещо интересно, а в приказки и закачки времето отново мина бързо и трябваше да търсим лагер. Тая вече беше ред на надениците и щеше да ни трябва задължително огън. Терена около шосето обаче не предлагаше много възможности за къмпинг, най накрая открихме една закътана поляна от която нямаше да ни се вижда огъня. Имаше и малко каменисто място на което да опънем юртата, оказа се обаче че няма за къде да я закрепим, а вечерта обещаваше дъжд и вятър. Слава богу не и преди да си сготвим.
|
Re: Ден трети [re: БoянlYl]
