|
Блеки, след този ваш разговор се почувствах като богопомазана, че въобще общуваш с мен.
За Катюша – наистина трудно ще те допуснат до светините и тайните си, но то си е така във всяка една традиция. Не може от вратата за краката, колкото и да ми е мъчно, специално за някои техни церемонии.
Слава Богу има достатъчно хубава литература благодарение на техните усилия (преводи и редакции), човек може да научи много стига да иска. Надявам се Блеки да не ми се сърди, че ще пусна нещо от "Подиграващия враните" на Томас Майлс, която ми даде. Все пак не е някаква тайна, всеки може да го прочете. За мен това е една от най-силните книги, до които съм се докосвала.
"Постепенно ние все повече се отваряме към Висшите Сили. Все едно, че телата ни са покрити с дупки, през които Те проникват в нас и ни изпълват, а нашите молитви и желания излизат и се възнасят към Тях. Освен това сме готови да се откажем от много от обикновените удоволствия на живота, за да станем шамани. Нуждаем се от време, за да се научим как да прилагаме получената сила при лекуване, изцеление и помагане на хората ни по всякакъв възможен начин. Докато всичко това става, ние постепенно се променяме, така че с всеки изминал ден навлизаме все по-надълбоко в трансформацията. Тази промяна не ни отдалечава от обикновените ни задължения. Продължаваме да извършваме ежедневните си домашни дела и да даваме своя принос за нуждите на общността. Всъщност всичко, което шаманите правят, е за тяхната общност и племе. Призвани сме да бъдем кухи кости за нашия народ и всеки друг, на когото бихме могли да помогнем, и от нас не се очаква да търсим силата за лични нужди или слава. В действителност ние, костите, се превръщаме в обединяващата лула, която свързва ведно Уакан-Танка, Помагачите и общността. Това ни дава насоката на нашата лечителска и целебна дейност и ни показва начина на живот, който трябва да водим. То също ни кара да се занимаваме само с неща, които не носят големи приходи. Ние трябва да сме силни и устойчиви и стриктно се придържаме към тези изисквания, в противен случай ще получим много малко духовна сила и най-вероятно ще се откажем от лечителската си и целебна работа. Непосредствените уроци от нашите човешки учители, какъвто беше Стремето за мен, изискват да спазваме традицията при извършване на ритуалите, тя е дори по-важна от целителството. Излекуването на един конкретен индивид е важно предимно заради урока, който то дава на общността. Общността трябва да продължава да осъзнава, че Уакан-Танка и Помагачите са винаги с нея и не бива да се страхува. Изцелението на някой неин член й дава тази сигурност и необходимата сила да продължи напред пред лицето на болката и нещастието. Така че всъщност шаманите са в центъра на всяко важно събитие, което се случва в живота на общността и племето, а движението и разпределянето на силата ни дава още по-голяма енергия..."
"Споделих с него, че шаманите пуебло се отъждествяваха с тръби и ми разказваха как това въздейства върху техния живот. Стана ми интересно, че и Подиграващия Враните използва същите определения и се питах дали, превръщайки се в куха кост, бе минал през същите четири етапа, през които минаваха те - първо извикваха в себе си Уакан-Танка, за да ги освободи от всичко, което би спирало проникването Му - неща като съмнения, въпроси и съпротиви; после се осъзнаваха като чисти тръби, готови да се изпълнят с надежда и способности и нетърпеливи да приемат силата; през третия етап осъзнаваха силата, която нахлуваше в тях; и накрая отдаваха енергията навън, на другите, със съзнанието, че, изпразвайки се, Висшите Сили ще ги изпълнят с още повече енергия за отдаване."
|
Re: Болести [re: BlackWolf]
