|
Надявах се да се разминем с началното ограмотяване, но няма явно да стане. Ще пробвам по-накратко, но подозирам, че няма да се получи. Който има търпение и любопитство - може да се понапъне и да дочете докрая. Друг е въпроса ако предпочитате да ви се разказват приказки.
Не знам колко от вас са се запитвали как така първите изследователи на българския фолклор през 19 в. са намерили една много жива и устойчива традиция, традиция, която под термина „народно християнство” (защото това не е езичество, а защо не е ще обянся малко по-надолу), е можела да се види и пипне в цялата си пълнота дори до средата на 20 в. Не знам колко от вас са се чудели защо езическите капища са били преобразувани в християнски храмове, защо Тракийският бог конник Херос е бил откриван в параклиси и манастири, сложен на мястото на Св. Георги, защо жертвени камъни са вграждани в черкви, защо са вървели ръка за ръка правенето на Герман и Пеперуда и молебена за дъжд, защо при обявяването на въстанието на Асен и Петър пред черквата св. Димитър в Търново наред с литургиите е имало „бесновати люде”, които са скачали и пеели погански песни, защо пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рила през 1469 г. (във време на изгубена държавност!) е съпроводено от една особена процесия, която възобновява етнозначими топоси от периода на независима държава?...
Въпроси има много. Започнах със задаването им много отдавна. За себе си отговор вече съм намерила. Това не отрича правото на съществуване на други тези – просто отговорът „Защото е така.” на мен не ми е достатъчен. Така че, когато някой не е съгласен – трябва да се постарае да е убедителен.
В културологията и антропологията има една доминираща теза, започната от френския структурализъм в лицето на Клод Леви-Строс и продължена от руската семиотична школа (Лотман, Проп, Мелетински, Успенски, Топоров, В. Иванов...). В основата на тази теза стои нещо много просто – в култури, при които има процеси на консолидация или взаимно усвояване на две (или повече) различни системи, винаги едната доминира над другата. Начините да се случи това са няколко, но на българска етнична територия заработва един определен механизъм, който е реконструиран. Разбира се, възможни са всякакви други конспиративни екзотики – всеки си има избор. Аз ще разкажа моята теза.
Етничното усвояване на пространството в българския културен кръг е станало по един много приятен и сравнително безболезнен начин, а резултатите от него са изключително красиви и монолитни. Натрупали са се няколко етнични пласта като съществени конфликти между тях не е имало. Според някои изследователи това е така, защото въпросните етнични пластове са имали сходни религиозни представи, котио са се припаснали доволно добре. И тук идва мястото на теорията.
Според горе упоменатите добри хора безпрепятвеното преминаване и оцеляване! през времето на вече общата културна памет става с правилното преименуване на едната традиция в другата. Технологията на този процес изисква вярното (при)познаване на по-широкия културен макротекст, което може да осигури продължителност, дълготрайност и устойчивост на религиозно-митологичната система. На нашенска фолклорна почва този семиотичен механизъм заработва чрез дифузното разпространение на една и съща информация на различни нива – в християнизираната картина за свят на българина профанизацията на религиозно обозначените имена води до естествена реактуализация на вече създадени и отработени в традицията културни модели и жанрови образци.
Сиреч, едно име, да речем Иван, може да означава едновременно няколко неща като всяко едно от тях да принадлежи към различна етнична или религозна система. Нпример св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, Калоян, Иван-Асен, кум Иван, Иванчо, св. Йоан Рилски, Яна, св. Иван.... ФАКТ е обаче, че още през 9в. религозно-митологичната система на населението тук е била обща, консолидирана и се е запазила МОНОЛИТНА дори до средата на 20 в.. Което означава, че гореупоменатите процеси са се извърлиши бързо, лесно, безболезнено и изключително стабилно.
ИЗВОДЪТ: да се опиташ да разсечеш на две Спасовден или някой друг народно-християнски празник и да кажеш тази половина е езическа, а другата канонична, е като да отсечеш крайниците на един жив организъм – да ги отсечеш само защото въпросните крайници не участват директно в процеса на изачкването да речем и следователно, щом не са нужни – можем да ги махнем. След това да оставиш тялото да живее (уж) пълноценно, а от крайниците да си направиш герданче, щото така изглежда по-интересно и със сигурност не си като другите.
С една дума – оскатяване. Да, езически елементи в народното християнство безспорно присъстват – за това никой не спори. Но те са ЕЛЕМЕНТИ, реликти от нещо, което е станало съставна част на друго нещо – вече ново и най-вече РАЗЛИЧНО. Сиреч Спасовден или Русалската неделя в този вид, който днес вие наричате „езически” без Възнесение е невъзможно да съществува. Българско езичество е имало, но поради ред причини се е стигнало до естественото му изживяване. много рано българското езичество се е вплело в каноничния контекст или обратното - за мен няма значение - и изваждането му от общото като самостоятелна жизнена единица е невъзможно. Според мен.
Писах набързо – ако нещо е неясно, непълно, струва ви се безсмислено, объркано, глупаво или нещо друго – давайте, питанки приемам всякакви. Надявам се, не е нужно да уточнявам, че всичко това е според мен.
П.П. след малко продължавам със самодивите
|
Малко пояснения [re: ThunderGoddess]
Малко пояснения