|
Почти навсякъде по света хората празнуват Рождество Христово, независимо че много често елиминират Рожденика и главната причината за празника. Как обаче е започнало честването на Рождество? Как обичаите и традициите, свързани с Рождество си проправят път към най-популярния християнски празник?
Известно ли ви е, че 25.12 има едно пъстро минало, една дълга и спорна история? Не трябва да ви изненадва, че Рождество и много от свързаните с празника разпространени обичаи и атракции не се намират никъде на страниците на Библията.
Представата и планът на нашия Творец за този популярен празник се игнорира или дори не се разглежда от повечето хора. Въпреки това, Неговата гледна точка трябва да бъде наше основно съображение. Нека изследваме историята на Рождество, съпоставяйки я с Божието Слово, вместо със собствените си виждания и преживявания, зачитайки Неговото мнение по отношение на този почти всемирен празник.
Историците ни казват, че Рождественият празник има съмнителен произход. Уилям Уолш (1854-1919) обобщава произхода и традициите на празника в книгата си Историята на Дядо Мраз: „Спомняме си, че празникът Рождество е продължителна еволюция от предхристиянския период. Наслоен е върху езическите празненства, а много от ритуалите са само адаптации на езически към християнски обреди”.
Как може езически практики да станат част от такъв основен църковен празник? Какви са били тези „езически празненства”, които през вековете са били пренесени в християнските обичаи?
ДРЕВНИ ИЗВОРИ ЗА РОЖДЕСТВЕНИТЕ ОБИЧАИ
През ІІ век пр.Хр. гърците практикували ритуали в почит към техния бог Дионисий (също Вакха). Латинското название за това празненство било „ВАКХАНАЛИЯ” (или пиянска оргия), което се разпространило от гърците до Рим, центърът на Римската империя.
„На или около 21.12 древните гърци празнували това, което в наши дни е известно като вакханалия или празненства в чест на Дионисий, богът на виното. На тези пиршества хората се отдавали на песни, танци и други веселби, които често прекрачвали границите на благоприличието и порядъчността”(Уолш).
Поради нощните оргии, свързани с това празненство, римският сенат забранява честването му през 186г.пр.Хр. Поради популярността на празника, обаче, на сенаторите са нужни няколко години за пълното постигане на тази цел.
Забраняването на празник не е присъщо за римляните, тъй като именно те по-късно стават тигел за примеси на много богове и поклонение. Така, както римляните усвояват културата, изкуството и обичаите от народите, погълнати в тяхната империя, така те възприемат религиозните практики на онези народи.
В допълнение на „вакханалията”, римляните празнували и друг празник, „САТУРНАЛИЯ”, спазван „в чест на Сатурн, богът на времето, който започвал от 17.12 и продължавал седем дни, отново завършващи с разврат и анархия. Оттук думите „вакханалия” и „сатурналия” впоследствие придобиват лоша репутация”(Уолш).
Причината за лошата репутация на „сатурналията” е очевидна. В езическата митология Сатурн е „древен земеделски бог-цар, който изяжда собствените си деца, вероятно за да избегне цареубийство (собственото си убийство докато е цар). А Сатурн е подобен на картагенския Ваал, чиято бронзова рогата статуя съдържала пещ, в която били принасяни жертвени деца” (Уилям Сансъм, Книга за Рождество).
Забележете обичаите около „сатурналията”: „Всички сфери на дейности били затворени с изключение на онези, осигуряващи храна или веселие. Робите били издигани на позицията на господарите и дори над тях. Насърчавали се неща като хазарт, пиене и угощения. Хората си разменяли подаръци, наречени „стрени” от богинята Стрения, която трябвало да се почита в средата на зимата… Мъжете се обличали като жени или в кожи на животни и пирували по улиците. Използвали свещи и факли, за да плашат духовете на тъмнината, за които се смятало, че действат в това време от годината” (Герхард и Патриция Дел Ре, Рождествен алманах).
ПРАЗНИЦИ ПО ПОВОД ЗИМНОТО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
И двете древни празненства се провеждали около зимното слънцестоене–денят от годината с най-кратък период на дневна светлина. „От римляните идва също и нещо друго, основно за Рождество: датата 25.12. Когато през 46г.сл.Хр. се появява Юлианския календар, той узаконява една разпространена вече практика: определяне за дата на зимното слънцестоене 25.12. По-късно реформи в календара изместват датата на астрономическото слънцестоене на 21.12, но непреодолимият резонанс от старата дата остава”(Том Флин, Проблемът с Рождество).
Защо тази дата е толкова важна? „Времето на зимното слънцестоене винаги е било важен период в митологията на всички народи. Слънцето, даряващо живот, намалява силата си. Това е времето от годината с най-малко дневна светлина. Надеждата за пролетта е затрупана в студ и сняг. Вярвало се, че това е периодът, когато силите на хаоса, възпрепятстващи завръщането на светлината и живота отново трябва да бъдат победени от боговете. В най-ниската точка от слънцестоенето хората трябвало да помагат на боговете посредством магически заклинания и религиозни ритуали. Слънцето започва да се завръща победоносно. Дните се просветляват и при все, че зимата не си е отишла, наченките на пролетта отново се предусещат. За всички идва време за веселие” (Герхард и Патриция Дел Ре).
Във времето на апостолите през ІІ век, ранните християни не са познавали празника Рождество, такъв, какъвто ние го знаем. Но бидейки част от Римската империя, вероятно са наблюдавали честването на „сатурналията”, докато те спазвали традиционните за юдеите „Господни празници” (изброени в Левит 23).
През вековете напред във времето в традиционното християнство били въведени нови, измислени от хората празници като Рождество и Великден. Историта показва, че тези нови дни били принудително налагани, докато празничните дни от апостолското време били методично отхвърляни.
Посланието на Исус Христос и апостолите–„благовестието за Божието царство” (Марк 1:14-15)–скоро било заглушено. Рождествените празници изместили фокуса на християнството от обещаното второ идване/пришествие/ на Христос към Неговото раждане–първото Му идване на земята. Това ли обаче Библията иска от християните?
КАК СЕ НАЛАГА ДАТАТА ЗА РОЖДЕСТВО
Герхард и Патриция Дел Ре обясняват как 25.12. става официален римски празник: „Сатурналия и календи (новолуния) били празненствата, най-известни на ранните християни, 17-24.12 и 1-3.01, но традицията за празнуване на 25.12 като рожден ден на Христос идва при римляните от Персия. Митра, персийският бог на светлината и неприкосновеното, бил роден от скала на 25.12. Рим е известен с флирта си към чужди богове и култове, и през ІІІ век (274) езическият император Аврелиан въвежда празника Dies Invicti Solis, Денят на Непобедимото Слънце, на 25.12. Митра бил въплъщение на слънцето, така че този период от прераждането му бил важен ден в митраизма, който става последната римска официална религия с подкрепата на Аврелий. Смята се, че император Константин се придържа и остава верен на митраизма чак до времето на покръстването си и приемането на християнството. Той вероятно служи като инструмент, като се има предвид, че основният празник в неговата стара религия се спазва до покръстването в новата му вяра”(Християнски алманах). Въпреки че трудно може да се определи кога за първи път 25.12 започва да се празнува като Рождество Христово, историците като общо са съгласни, че това се случва някъде през ІV век. Това е изумително късна дата. Рождество не се празнува в Рим, столицата на империята, до около 300 години след Христовата смърт. Произходът му не може да се открие в учението или обичаите на ранните християни. Въвеждането на Рождество представлявало значително отклонение от „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите”(Юда 3).
Европейски влияния върху рождествените обичаи
Независимо че Рождество е официално въведен празник в Рим през ІVв., по-късно един друг езически обичай повлиява много рождествени обичаи, практикувани днес. Този празник е тевтонският църковен празник Дванадесетте нощи между Коледа и Богоявление, продължаващ от 25.12-6.01. Този празник почива на мнимата митологична борба между природните сили–особено зимата (наречена леденият титан), която символизирала смъртта, срещу бога-слънце, представляващ живота. Зимното слънцестоене бележи повратната точка: Дотогава ‘леденият титан’ е в зенита на силата си; след това богът-слънце започва да надвива.
„С разпространението на християнството към северна Европа, то среща съблюдаването на друг езически празник, провеждан през декември в почит към слънцето. Този път това е празникът Юл (Бъдниците) на скандинавците, който трае 12 дни. През това време огънят се пали с дънери с цел подпомагане съживяването на слънцето. Олтарите и други святи места се украсяват с зеленини като джел/илекс, бръшлян и лаврови клонки, и това е повод за пируване и пиене.
Еднакво стар е обичаят на друидите, кастата на свещениците сред келтите от древна Франция, Британия и Ирландия, да украсяват храмовете си с имел, плодът от дъбовото дърво, който считали за свещен. Сред германските племена дъбовото дърво било посветено на Один, техният бог на войната, и му жертвали до времето на св.Бонифаций, който през VІІІв. ги убеждава да го заменят с рождественото дърво (млада ела), боготворено в чест на Детето Христос… Германските имигранти принасят обичая в Америка (Л.Кауи и Дж.С.Гъмър, Християнският календар).”
Вместо да почитат бога-слънце, на новопокръстените се казвало да се покланят на Божия Син. Фокусът на празника изкусно се променя, но традиционните езически обичаи и ритуали остават в основата си неизменени. Старите религиозни обичаи, включващи джела, бръшляна, имела и вечнозелените дървета просто били облечени в християнска премяна. Ние трябва да имаме предвид, че Исус Христос ни предупреждава да внимаваме за нещата, който се представят за нещо съвсем друго (Матей 7:15).
КОРЕНИТЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ОБИЧАИ
Много от останалите парадности по Рождество са просто остатъци от древните празници. Санта Клаус идва от свети Николай–„светията, чийто ден се празнува през декември и който в други отношения почти се доближава до мрачните поверия за Сатурн като герой на сатурналията” (Уолш).
„На римската Нова година (01.01), къщите се украсявали с зеленина и светлини, и се давали подаръци на децата и бедните. Към тези ритуали се добавят германските и келтските Юл-обреди…Храната и приятната компания, Бъдникът и питката, зелената украса и елхите, подаръците и поздравленията–всичко това бележи различни аспекти на този празничен сезон. Огньовете и светлините, като символи на топлината и продължаващия живот, винаги се свързват със зимния празник–както с езическия, така и с християнския” (Енциклопедия Британика, Рождество).
„В средата на зимата, идеята за възраждането и плодородието е изключително важна. В снеговете на зимата, вечнозеленото е символ на животът, който ще се завърне през пролетта, и така вечнозелените растения се използват като декорация…Светлината е важна в прогонването на растящата тъмнина от слънцестоенето, така че Бъдникът се запалва заедно с останките от дънера от предходната година…Тъй като много ритуали губят религиозното си предназначение, те преминават в сферата на суеверията, превръщайки се в предания и поверия за късмет, които рано или късно представляват чисто и просто обичаи без обосновка. И така, имелът (дъбовият плод) вече не се почита, а вместо това става оправдание за по-скоро нерелигиозни дейности (Герхард и Патриция дел Ре)”.
„Рождествените подаръци, сами по себе си, ни напомнят на подаръците, разменяни в Рим по време на сатурналията. Може да се добави още, че в Рим подаръците обикновено били във формата на восъчни вещици и кукли–последните, оформени като останки от човешките жертви, които някога били принасяни на Сатурн. Странно, когато се замислим, че чрез рождествените си подаръци ние пазим друга форма на един от най-дивашките обичаи на варварските ни предци!” (Уолш).
Разпознавайки тези обичаи, запазени до днес при честването на Рождество, можем да бъдем сигурни за произхода на празника. Рождество е разнообразна колекция от езически форми на поклонение, прикрити под лустрото на християнството.
ПРИОБЩАВАНЕ НА ЕЗИЧЕСТВОТО
Следва да зададем въпроса, как тези езически обичаи стават общоприета част от християнството? Уилям Уолш описва как и защо нехристиянски религиозни обичаи и ритуали биват възприемани при честването на Рождество: „Това не е било някаква случайност, а необходима мярка във време когато новата религия–християнството си пробива път всред едни дълбоко суеверни хора. С цел приобщаване на новообърналите се към новата вяра и възможно най-безболезнено разкъсване на старите връзки, тези останки от езичеството биват запазени в модифицирани форми… И така, виждаме, че когато папа Григорий (540-604) изпраща св.Августин като мисионер да обърне англосаксонска Англия, той го инструктира, че доколкото е възможно трябва да пригоди новите, непознати християнски обичаи към езическите, с които местните жители са запознати от миналото си. Например, той съветва св.Августин да позволява на новопокръстените на някои празници да ядат и заколват голям брой волове за слава на Бог Отец, както са правили преди това в чест на техните богове… На самото Рождество преди да пристигне в Англия св.Августин кръщава хиляди новообърнали се към християнството и разрешава техния обичаен декемврийски празник Самхейн под ново име и с ново значение” (Уолш).
Григорий позволява такова внасяне на езически религиозни практики под предлог, че когато става въпрос за „закоравели умове не е възможно да се скъса с всичко изведнъж” (Уилям Сансъм, Книга за Рождество).
За нещастие, християнството никога не успява да изпълни задачата да изключи всичко езическо. Според Оуен Чадуик, бивш професор в Кембриджския университет, римляните „празнували зимното слънцестоене с пиянство и разврат…Християните считали, че могат да придадат едно по-добро значение на този празник. Те се опитали да убедят паствата си да не пият, нито да преяждат, а да съблюдават празника по-стриктно–но без особен успех…” (История на християнството).
РОЖДЕСТВО: НЕЯСНОТА И РАЗДОРИ
В началото християните се противопоставят на празника Рождество. Някои от най-ранните спорове избухват относно проблема дали въобще да се празнува рождения ден на Исус.
„Още през 245 г.сл.Хр. един от църковните бащи, Ориген, обявява за езическо празнуването на Христовото рождение, тъй като по този начин би изглеждало сякаш Той е просто един светски владетел, а духовната Му природа е тази, която трябва да бъде от основно значение. Този възглед отеква през вековете, но намира силна, широка подкрепа едва с възникването на протестантството. За онези сериозни, трезви свещеници, празнуването на Рождество се опълчва срещу всичко, в което са вярвали. Що за пиянска веселба на Рождество! Дори не се знае дали този ден действително е бил рожденият ден на Христос. Това било само извинение за продължаване традициите от езическата сатурналия” (Герхард и Патриция дел Ре).
Енциклопедия Британика добавя: „Църковните отци от ІІ и ІІІ век, като Климент от Александрия, Ориген и Епифаний, поддържали тезата, че Рождество е копие на езически празник” (Макропедия, Християнство).
Решението Христовото раждане да се празнува на 25.12. далеч не се приема единодушно. „Християните от Армения и Сирия обвиняват християните от Рим, че се покланят на слънцето, понеже празнуват Рождество на 25.12…Папа Лъв Велики през Vв. се опитва да отмени определени обичаи по Рождество, считайки ги за не по-различни от поклонението пред слънцето” (Робърт Майърс, Празници).
Всъщност, от всички периоди през годината, предложени за рожден ден на Христос, 25.12. е най-малко вероятната дата (виж „Защо Исус не е роден на 25 декември”).
„За ранните християни идеята да се празнува рождения ден на религиозна личност би изглеждала в най-добрия случай ексцентрична, в най-лошия–богохулство. Раждането на този свят не било чак такъв празничен повод. Това, което имало значение било напускането на този свят и преминаването в идния в състояние, угодно на Бог. Когато ранните християни свързвали празник с определена личност, като епископ или мъченик, това било обикновено датата на неговата смърт…Ако изследвате новозаветния свят за хора, отдаващи значение на рождени дни, търсенето ви скоро ще се ограничи с езичниците. Римляните празнували рождените дни на властелините–Цезаря, а нехристиянските религии от Средиземноморието отдавали значение на родните празници на пантеона от свръхестествените образи.
Ако Исус Христос се е родил във Витлеем и целта на идването Му следва предначертания план–да понесе греховете на целия свят чрез смъртта на кръста, то предвид начина, по който хората празнуват рождения Му ден, определено не Му отдават дължимата почит” (Том Флин, Проблемът с Рождество).
РОЖДЕСТВО: ЕДИН ЗАБРАНЕН ПРАЗНИК
В Англия „протестантите избират свои собствени начини за празнуване, в тишина и размисъл”, докато „стриктните пуритани отказват да празнуват въобще, като казват, че никой празник не трябва да бъде по-важен от еврейския Сабат (Съботата). Поклонниците в щата Масачусет, САЩ, изявяват позиция на Рождество да се работи както през всички обикновени дни. „На 3.07.1647г. парламентът въвежда наказание за спазването на Рождество и някои други празници. Тази политика се потвърждава през 1652г…” (Герхард и Патриция дел Ре).
Дори колониална Америка счита Рождество повече за шумна веселба, отколкото за религиозен повод. Толкова опетнена всъщност била репутацията му в колониална Америка, че празнуването на Рождество било забранено в пуританска Нова Англия, където известният министър Котон Матер описва увеселението покрай рождествените празници като „публична обида спрямо Божията благодат” (Джефри Шилър, В търсене на Рождество).
Причината, поради която Рождество оцелява и прераства в такъв популярен празник–96% от американците и почти всички народи го празнуват, дори атеистите (Шилър)–е поради икономически фактори (виж „Как се заражда Рождество”).
РОЖДЕСТВО: ОЦЕНКА
Не можем да избегнем факта, че корените на празника Рождество намираме в древните обичаи и религиозни практики, нямащи нищо общо с християнството и Библията. Том Флин обобщава проблема: „голям брой традиции, които сега свързваме с Рождество се коренят в предхристиянските езически религиозни обичаи. Някои от тях имат социално, сексуално или космологично скрито значение, което може да подтикне просветените, културно чувствителни съвременници да се откажат от традициите, в момента, в който им се изяснят техните корени” (Флин).
Първоначално видян като начин, улесняващ преходния период за новопокръстените от езическото поклонение към християнството, честването на празника в последните години е движен от икономически сили. Енциклопедия Британика отбелязва, че традиционните християнски празници са „претърпели процес на поразителна десакрализация–особено Рождество–комерсиализация. Христологичната основа на Рождество е изместена от мита за Санта Клауз (Дядо Мраз или дядо Коледа)” (Макропедия, Християнство).
Дори със своите недостатъци, празникът Рождество Христово продължава да съществува като една установена традиция. Въпреки че някои признават езическия характер на празника, те смятат, че са свободни да си въведат собствени дни за поклонение. Други се придържат към наивното и библейски необосновано вярване, че най-разпространените езически празници са били спечелени на страната на християнството и следователно са приемливи за Бог.
Редактирано от Last Roman на 27.05.08 15:58.
|
Рождество - една неразказана история...
(PRAEFECTUS URBI)
