|
Тема |
Re: Стихии [re: Kaлoмaин] |
|
Автор |
Capa_ () |
|
Публикувано | 21.05.08 16:45 |
|
|
Взех да се повтарям с Петя Дубарова, но пък толкова ми харесва всичко , което е написала , че не се въздържах да те поздравя.
С ДЪЖДА
От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.
Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.
|
| |
|
|
|