Четейки нейните неща/дневници, писма, поезия, проза/ , се убеждавам, че ако беше се родила и живяла във време, което не е разкроено само за послушните и търпеливите, щеше да е още жива, просто нейният свободолюбив и чувствителен дух не е могъл да понесе ограниченията и тесногръдието.Винаги е преживявала тежко свършването на ваканцията т.е. свободата.Ето едно нейно писмо, което е толкова нормално за момиче на нейната възраст и толкова зряло в същото време.

15.III.1979 год.
гр. Бургас
Скъпа Елена,
Този път писмото ти не ме зарадва. Трябва да ти призная, че не те намирам никак странна. Всичко това ми е съвсем близко и познато. Не искам да кажа, че познавам много хора като тебе, напротив. Но самата аз съм изживяла тези неща. Разбира се, аз още не съм се влюбвала (за което завиждам малко на тебе), но когато бях в подготвителен клас се чувствах много самотна, бях тъжна, мрачна, седях на един чин с В. и му се кълнях, че обичам всички хора (тогава още не ходехме с него). Внушавах си, че съм непривлекателна, лоша. Но това отмина. Аз забравих за всичко това. Сега ме търсят момичетата, момчета ми се обясняват в любов и ме молят да им подаря поне един от своите часове, поети се влюбват, артисти се мъчат да ме лъжат... Съвсем бях забравила за онова далечно време. И сега, ти, мила, ми го припомняш и ме натъжаваш. Вече съм се убедила колко е преходно всичко в живота и се натъжавам от мисълта, че ти се чувстваш така отчаяна...
Елена, ти си хубаво, прекрасно момиче. Умна си, чувствителна и добра. Сигурна съм, че много хора искат да се докоснат до тебе, до сърцето ти. Може би момчетата те обожават тайно, но не смеят да ти признаят. А от момичетата не те обичат тези, които ти завиждат ( и сигурна съм, че не са малко) или пък такива разни - с никакви души - плоски, обикновени, безсолни, плитки като М. от нашия клас и З. от вашия. Но ти, мила, не им обръщай внимание. Те ти завиждат, защото си много хубава и по-различна от тях. Бъди винаги такава, каквато си. Но просто отпусни сърцето си. Не се измъчвай, мила Елена! Вярвай в хората, които те обичат. И бъди сигурна, че тези момчета, които си срещнала досега и си обикнала, са били случайност. Сигурна съм, че твоята голяма, истинска любов ти престои, очаква те. Та ние сме още на 17 години. Вярвай ми, моля те! Тебе ще те обичат много силно, много истински. Тебе не те заслужават обикновени момчета, слаби духом!
Никога не мисли, че когато отидеш при някого, за да му кажеш, че искашда бъдеш с него, това е натягане или нещо от този вид. Знаеш ли с колко истински приятели може да се разминеш така. Преди и аз мислех като тебе. Но се убедих, че за да ме търсят, трябва да бъда общителна, отзивчива, да не се затварям в себе си. Мила Льони, аз вярвам, че ти ще изживееш тези неща!
Бъди весела, радостна!
Пожелавам ти щастлива ваканция!
Целувам те : Петя



Vu que ta vie est plus la vie de ma vie.