|
Попаднах на нещо в друг форум, което много ми хареса, и ще ви пейстна местата, които най-много ме впечатлиха. Може и да е по-добре, да дам линк към форума, но текста е доста дълъг, а и не съм сигурна дали е редно.
Келтите наричали своите духовни учители "друиди". Те играели съществена роля в живота на всяко племе. Друидите въплъщавали ролята на съдиите, лекарите, гадателите, магьосниците, философите, съветниците - с други думи, те били една религиозна, еклектична интелигенция в своята общност. Младежите, кандидати за друиди, трябвало да преминат през обучение, което продължавало повече от 20 години. Използването на писменост било забранено, въпреки че келтите използвали гръцката и латинската азбука за делнични нужди. Всички знания били запаметявани. Съществувало вътрешно разпределение на друидското общество на три нива, всяко от които изпълнявало определени функции. Първото - бардите - следвано от това на ватесите и друидите.
Може би един от най-автентичните отговори на въпроса какво представлял един друид и какви били неговите способности е известната поема на Амергин - друидът, който пръв стъпва на ирландския бряг при нашествието на келтите там:
"Аз съм вятърът задъхан над водите,
Аз съм вълна в океана,
Аз съм шепот на прибоя,
Аз съм орелът на скалата,
Аз съм езерото в долината,
Аз съм слънчевият лъч,
..................................
Кой знае възрастта на Луната,
Кой знае мястото, където Слънцето почива?"
Повечето от хората, които чуват за друидите, несъзнателно ги свързват с достолепни, белобради мъдри мъже, но в действителност, немалка част от тези древни духовници били жени
Друидите възприемали тройката като първото съвършено число; за тях две и четири били по-скоро небалансирани, защото нямали нищо по средата, като числата три и пет. Една друидска триада казва: "Три са свещите, които просветляват всяка тъма - познанието, истината и справедливостта". Триадата е характерна келтска поетична форма /тристишие, което друидите импровизирано изпявали в отговор на поставения им въпрос/ . Тя била начинът, по който се изразявала друидската мъдрост.
Друидите учели за взаимовръзката между видимите и невидимите светове, като поставяли акцента върху последните. Те били извор на мъдрост и познания. Друидите били изключително вещи в контактуването с тях, те учели, че при определени времеви и пространствени обстоятелства вратите към тези мистични светове се отваряли. Такива моменти стояли в основата на друидския празничен годишен цикъл
В основата на споменатия вече празничен цикъл стоял култът към Огъня, успоредно с този към Отвъдния свят. Самите празници били наричани "Огнени" и били четири.Огънят е бил възприеман като особена духовна сила, разграничаваща го по един почти недоловим начин от другите елементи - Земя, Вода и Въздух. Той притежавал магическите способности за разрушение и пречистване, трансформация и носел топлина, светлина и енергия, а заедно с това - живот и цивилизация.
В сърцето на Друидската философия са концепциите за Пълнотота и Осъзнаването. В тях мъдрите виждат извора на истинската духовност. Друидите говорят за единство на елементите, които изграждат световете, за пълнота в физически и емоционален, умствен и духовен смисъл. Те винаги търсят взаимовръзката между мисъл, дума и действие, минало, настояще и бъдеще, Всеобщ дух,Творец и Творение. И ако има нещо, което те биха нарекли "най-свято", това би било точката, в която се срещат тези различни светове. Това е центъра, сърцето на всичко съществуващо, които обединява, хармонизира и ражда новото.
Чудя су ако пусна някой от тези откъси в някой друг клуб дали ще усетят, че не техни?
|
За друидите
