|
За празника Тодоровден има запазени свидетелства още от Ранното Средновековие. Денят е наречен така в памет на двама християнски светци-великомъченици – Тодор Стратилат и Теодор Тирон, но обединени в образа на Свети Тодор. Този празник се чества всяка година в първата събота от Великденските пости и тази година се пада на 15 март.
Християнската символика обаче се е свързала с по-древни култове към бога-конник и конете. А тези животни са били почитани още от траките, от прабългарите и славяните. В годишния календар Тодоровден се вписва в обредната поредица за посрещане на пролетта. Така всички тези културни пластове са се слели в народния празник Тодоровден, наричан още и Конски Великден. Конят е основен “герой” и в мъжките, и в женските обреди на Тодоровден.
“Какъвто кон яздиш, такава песен ще пееш” казвали във времената, когато по коня съдели и за ездача. В традиционния селски бит конете имат важно стопанско значение. Ползват ги за придвижване, за пренасяне на товари и в някои земеделски дейности. Но в народното творчество конят се сравнява с песен и вече става мерило за духа и личното достойнство на ездача... Според една песенна възхвала с мъжество и дързост се отличава ерген, който притежава кон, по-бърз от вятъра, който може да изпревари и слънцето. И епичният герой Крали Марко е неразделен от своя чуден кон Шарколия (шарен кон). Марковият кон може да преплува Черно море, да прерипне (прескочи) трийсет клисури, да мине през шейсет прохода, да хвръкне до слънцето... Приказният кон помага на юнака в неговите героични битки с крале, с поробители, с митични чудовища или други подвизи. С такива поетични представи са израствали много поколения български мъже. И ако конникът-воин проявява своята юначност в битки, как в мирния селски живот мъжете да докажат своите достойнства? В обредните конни състезания – отговаря традицията. Това става всяка година на Тодоровден.
“На учен кон юзда не трябва” – така друга поговорка потвърждава, че по коня може да се съди и за ездача. Неговото умение да отгледа и обучи добре своя кон доказва, че стопанинът е опитен, грижовен и далновиден. А това му печели уважението на селската общност. В делничните дни, изпълнени с труд, едва ли остава време да се правят сравнения между различните стопани и техните коне. Но на Тодоровден всички извеждат конете си да ги покажат пред цялото село. И в състезания премерват чий кон е най-добре отгледан и обучен. Материалната награда може да е само торба овес за коня-победител, но истинската награда за ездача-победител е всеобщото признание и възхита. Поетичен разказ как се отглежда истински добър кон откриваме в една песен с древен митологичен сюжет за конник-ловец, който преследва приказен бързоног сив елен. В нея ловецът е сигурен че ще настигне елена, защото разчита на своя изключителен кон. Жребецът му е от специална благородна порода, чийто представители са по-високи и стройни – гордее се собственикът му. За тях се пее, че са “ветрогони”, “вихрогони”, бързи като лястовица. Ездачът се хвали още, че цели три години е хранил коня си само с най-отбран “ситен ориз” и го е поил не с обикновена вода, а с руйно вино. На Тодоровден най-разпространеното състезание е конното надбягване и най-високо се цени бързината. Но има и обичай в някои райони конете да се състезават по сила и издръжливост да поемат тежък товар. Тази по-прагматична оценка навярно е била по-важна за местния поминък.
За състезания на Тодоровден всеки стопанин се старае да придаде празничен вид на своя кон – сресва грижливо гривата и опашката, окичва го с мъниста. Смята се, че гривата за коня е като косата за момата – мерило за хубост и добро здраве. Песните дори твърдят, че някога кичели гривите на конете с бисери и копринени конци. Но при целия този блясък и слава за конете, на Тодоровден често има и доза смях в състезанията. Обичайно сред гордите конници се появява и някой комичен ездач на магаре, който се включва в конното надбягване, за да развесели публиката. А може и да е вярна поговорката, че “Магарето, като види зор, от породистия кон по-напред върви”. Стопаните на магарета пък се поддават на състезателната страст с друга пословичната утеха: “Кон се по прилика не язди, а който го има” . Пък и празникът е за всички.
Румяна Панайотова
|
Отмина Тодоровден...
