като започнахме с любовната лирика, ето и един мой любимец:
Джон Дън
ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ
Нахално слънце, стар глупак,
защо обичаш
при влюбените сутрин да надничаш?
И те ли се въртят под твоя знак?
Досаднико, върви се карай
на закъснелите чираци,
на царя свитата на лов изкарай,
сбери в полето мравките селяци,
че любовта не знае ни сезони,
ни дни, ни часове и теб не гони.
Защо реши, че криеш сила
в свойте лъчи?
Аз ги гася, затваряйки очи,
но как да снема взор от свойта мила?
Ако съзря и не намрази я
от завист, тичай и кажи,
видя ли ти богатството на Азия
дали е там, или до мен лежи.
Царете, дето срещаш по земята,
лежат в един събрани тук, в кревата.
Тя вси царства е, царят аз -
и друго няма.
Царете са слуги, сравнени с нас,
и златото е смет, честта - измама.
Ти, слънце, си само, унило,
а в нас светът е тъй събран,
че ако ти си земното светило,
щом светиш тук, изплащаш свойта дан.
Леглото център е на твоя ход,
а стаята - сферичния ти свод.
(Превод от английски: Кристин Димитрова)
Редактирано от Roxy на 07.03.08 21:18.
|