|
|
| Тема |
 Религии и календарни представи |
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
|
| Публикувано | 08.02.08 21:55 |
|
|
|
дойде време за поредната ми сборна тема. представите на различните религии за устройството на вселената и свързаните с тях познания за хода на небесните тела намират отражение в календарните системи.
ще започна с една от тях, която мисля, че почти не е обсъждана тук, като с това не искам да ограничавам дискусиите само за нея, а предпочитам да оставя останалите знаещи да изложат които календари желаят, защото възможностите са доста. пък и това не е всичко от мен - всеки може да представи колкото иска календарни системи :)
почти не сме говорили за представите в тази област на древните славяни. имената на месеците при тях били свързани със сезоните и природните явления, които се наблюдават през тях, и с някои важни събития в селския бит като жътвата. в редица славянски езици вече няма спомен за тези названия, но не във всички - украинците, белорусите и поляците още пазят старите имена на месеците. старите славянски имена, също както и съвременните, са имали регионални различия. за тях знаем от приписки в книги от Средновековието. допреди оково 2 века обаче те са се използвали и на някои места в България. това е и поводът да започна тази тема сега - названията, които ще видите в таблицата по-долу като стари български, са от средата на 19 век и са изписани в т.нар. "Астрологично Колело на живота" отвън на църквата "Въведение Богородично" в Благоевград ("Колелата на живота" са светско виждане през Възраждането, на което ще обърна внимание по-късно. Самата църква освен с красивия си външен вид е занимателна и с един необичаен стенопис "Тайната вечеря" със съвсем човешки облик поради присъствието на оркестър в него...). Зографисана е от майстори от Банската художествена школа (Тома Молеров и негови ученици). Намира се в т.нар."Варош" - възрожденската българска част на града, който както е известно, до средата на 20 век се е наричал Горна Джумая и е имал и значително турско население (от което днес като брой не знам какво е останало, а като сграда в тяхната част - една малка и незабележителна джамия).
Стари български - Стари славянски - Съвр.украински - Съвр.белоруски
1. Големин ------------- Сечень ------------- Сiчень ------------- Студзень
2. Сечко* -------------- Лютый -------------- Лютий ------------- Люты
3. Брезен --------------- Березозор/ол ----- Березень --------- Сакавiк
4. Цветен --------------- Цветень ------------ Квiтень ------------ Красавiк
5. Тревен ---------------- Травень ------------ Травень ----------- Май**
6. Червен ---------------- Червень ----------- Червень ----------- Чэрвень
7. Горещник ------------- Липец -------------- Липень ------------ Лiпень
8. Сърпен ---------------- Серпень ------------ Серпень ---------- Жнiвень
9. Брезен*** ------------- Вересень ---------- Вересень ---------- Верасень
10. Листопад ------------- Листопад ---------- Жовтень ----------- Кастрычнiк
11. Студен ---------------- Грудень ------------ Листопад ---------- Лiстопад
12. Коложег -------------- Студень ------------ Грудень ----------- Снежань
забележки:
* - по отношение на името Сечко, Сечен - срещала съм (в енциклопедията на братя Данчови), че на места в България наричат така м.януари, а другаде - февруари. от това име днес е останало разговорното название на февруари - "Малък Сечко";
** - белорусите са приели латинското име на май;
*** - този Брезен от "Астрологичното колело" ми се струва малко не на място повторен тук (дали не са започвали вече да забравят старите народни имена?); в една средновековна българска приписка мисля, че за име на септември беше посочено Руен).
(следва продължение...)Редактирано от Roxy на 08.02.08 22:39.
| |
| |
| 
|
|
