Приказката според мен е един вид мит.
Следното също е обяснение:

"Митът може да се изроди в епична легенда, балада или роман или да се запази в отслабен, облекчен вариант(като "суеверие", обичай, носталгия по миналото и т.н.), без същевременно да загуби нито структурата си, нито значението си.
Разбирамемо е, че всяка нова крачка "надолу" предполага опростяване на конфликта и на драматични персонажи, затъмняване на първоначалния смисъл, увуличаване на специфичните детайли "с местен колорит".
Дори "пропадайки" на все по-долни равнища архетипът продължава да съхранява творческата си сила. Да вземем за пример мита за Острова на блажените или за земния Рай. Единствената потребност, от която човекът никога не би могъл да се избави е "митичната география". Почти всички мореплаватели мечтаят да открият Острова на блажените или на земния рай. Но митичният Остров вече не е земния Рай: това е Островът на любовта (Камоенс), островът на "добрия дивак" (Даниел Дефо), островът Евтаназия (Еминеску), о-вът на свободата, на "вечната ваканция", до където се стига с луксозен кораб; о-вът, към който се стреми съвременният човек, увлечен от миражите на литературата, киното и на собствената си фантазия".

По Мирча Елиаде, както може би се досещате, защото ми хареса тази интерпретация, а ти постави въпроса много навреме. Тази книга е много добра наистина...