чета ви и заемам някаква междинна позиция спрямо вашите. не от зор да бъда балансьор, а защото моята позиция е такава...
свободният дух трябва да бъде самоосъзнат дух и в такъв смисъл "свободен от себе си" дух. което съвсем не означава, че трябва да си забрани определен спектър емоции, а да е надникнал дълбоко в себе си и да е наясно с причините и проявленията на тези емоции в собственото си същество и така да е в извстен смисъл "над тях", "извън тях" - да ги приема за възможни, присъщи му, съществуващи, но да знае, че те не са и не могат да бъдат всичко в него, те не изчерпват съдържанието на неговата личност, колкото и да са силни и завладяващи/разрушителни в даден момент - да знае, че ще има и един следващ момент, когато ще настъпи нещо друго, ново, различно, а с него - и нови мисли и усещания... и истинският "аз" е този, който остава след това, след всичко което създава и което го е оформило - независимо, че в един момент е щастлив и могъщ като владетел на света /или поне своя си свят/, а в друг - свито в ъгъла ожесточено борещо се за съществуването си зверче - човек е всичко това, една уникална вселена, един огромен сбор от възможности, вероятности, потенциал; една нова самодоказваща се теорема... стига само да поиска и да не го е страх от самия себе си, от тъмната и светлата си половина, от възходите и паденията си, и по този начин да живее в мир...
Редактирано от Roxy на 03.12.07 10:14.
|