|
|
| Тема |
 Re: ОФФ... [re: katiysha] |
|
| Автор |
agrimonia (гностичка) |
|
| Публикувано | 11.11.07 20:49 |
|
|
|
Избихте рибата с римите! Само че дали Гогата и Метлата ще се престрашат да дойдат?
По Пенчо Славейков:
Стройна се Метлица вие над брега усамотени,
кичест Гогга кондом сплита в нейни вейчици зелени.
Уморена, с тях на сянка там отбих се аз самата
и така ми тайната си повери сама Метлата-
шепот на копривни листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко-
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме утрин, вечер Гогга там от бели двори
и тъжовна аз го слушах той да пее и говори:
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, вярна обич, има ли за тях раздяла?
За сърцата що се любят, и смъртта не е раздяла!"
Не можахме да се вземем, а смъртта не ни привлече-
"Двама ще вървите в ада!"-дядо поп така ни рече.
Аз девойка съм юначна и реших момче да стана,
никой няма да ни хване късно вечер под юргана!
Печен доктор се намери и красавец ме извая,
а пък с Гогга оттогава все едно че сме във рая!"
| |
| |
| 
|
|
