|
Както и повечето християнски празници - и този е с езически корени /келтите вярвали, че в навечерието на Самхейн добрия бог Дагда с помощта на Мориган побеждава фоморите - тъмните сили на хаоса/.
Тази нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу 1 ноември /тяхната Нова година/ се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята.
За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасяли огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите - жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.
През 43 г.пр.Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Самхейн се съединили два римски празника. Първият - Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки.
Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия в Англия и Ирландия, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween.
По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day , в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en , който по-късно започнали да наричат Halloween. Днес в празника присъстват и ябълкитe, орехите и изобилието на Помона, черните котки, магията на Самхейн, дяволските духове, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и деня на всички души. Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври) , самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската.
Иначе в сегашно време този празник е популяризиран от американците, за което те трябва да благодарят на наследниците на келтите - ирландците, които подгонени от лошата картофена реколта, се преселили в Америка през втората половина на 19 век и разпространили празника на духовете по цялата страна.
Facta, non verba!
Редактирано от Last Roman на 02.11.07 14:49.
|
Re: Абе езичници [re: agrimonia]
(PRAEFECTUS URBI)
