освен с емпиричното познание, което днес съответства на представите ни за наука, религиите, поради мистичната си насоченост, са били обвързани и с учения, които днес са считани за лъженаучни.
наблюденията на небесните тела освен до създаване и усъвършенстване на различните календари са станали основа едновременно на астрономията и астрологията (с тях, предполагам, сте сравнително добре запознати)... неясната за наличните пособия и методи на древните хора природа на веществата пък е дала основите на химическите познания, които, обгърнати в тайнственост и устремени към често невъзможни цели, първоначално се развиват като алхимия.
ще се спра съвсем вкратце на нея (т.е. на разпространението в древността и средновековието на химическите опити с философска обосновка, несигурни методи и неясни цели):
съществували са различни алхимически традиции в редица цивилизации. не е ясно, доколко алхимическите системи на различните култури са подобни една на друга и доколко съвпадат получените от тях резултати (което поставя и въпроса за изходните позиции - дали всички са търсили едни и същи неща). отворени остават и въпросите за развитието на алхимическите традиции и дали те имат единен източник, за техните взаимовръзки и евентуалните заимствания. несъмнени са обаче вътрешните връзки в следните основни групи:
1. платонизмът, късноантичния гностицизъм, християнството, неоплатонизмът; зороастризмът и манихейството; кабала; елинистическата, египетско-елинистическата, византийската; суфизмът; като цяло - арабската и европейската алхимия;
2. индийската и будистката тантра, индийската и тибетската алхимия;
3. даоизмът, китайската алхимия и алхимическите практики в региона на китайското културно влияние – Япония, Корея, Индокитай;
толкова по въпроса, преди да съм започнала да цитирам несигурни източници. търсене, четене, критическо мислене си трябва...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите