...за това какво може да е бог или защо хората имат нужда от подобно нещо понякога. просто "спонтанна проза", без майтап...
"Когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джърси небе, аз усещам цялата сурова земя, необхватна твърд, протегнала се чак до Западния бряг и си представям пътя, който се разгъва, и всички мечтаещи хора в безкрайната шир, и чувам как в Айова децата плачат, защото в тази земя оставят децата да плачат на воля, и съм уверен, че звездите ще изгреят тази нощ - а знаете ли, че Бог е плюшено мече? - че Вечерницата ще надвисне над прерията, ще заблести и ще се стопи в нея тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама никой не ще знае какво друго те очаква освен безнадеждните дрипи на старостта; тогава си мисля за Дийн Мориарти, мисля си дори за стария Дийн Мориарти, бащата, когото така и не намерих, мисля си за Дийн Мориарти."
последно изречение (цял абзац) от "По пътя" на Джак Керуак - муцуната от сигнатурата ми. любимо изречение от любимата книга в 10 клас...
Редактирано от Roxy на 05.10.07 16:33.
|