|
В Британските острови Handfasting (Годеж) е бил стар езически ритуал за сключване на брак.Останал е законен в Шотландия чак до 1939, дори след акта на Лорд Харвик от 1753, който постановявал, че браковете в Англия са легални единствено ако са изпълнявани пред духовно лице.В Шотландия това е период на обвързване за година и един ден, преди сватбата да бъде осъществена.Самата дума води своите корени от сватбения обичай да се завързват ръцете (или китките) на булката и младоженеца заедно. Според някои версии това е траяло само по време на церемонията, а според други - връвта не се развързва, докато бракът не бъде физически консумиран
При един обичай младоженците се изправят един срещу друг и сплитат десните си ръце, след това левите, за да образуват символа на безкрайността, докато връвта е омотана около ръцете им като възел.При друг обичай двамата сплитат само десните си ръце, докато въжето се връзва на възел около китките им.Възелът символизира обвързаността им.Ритуалът може да е воден от нецърковно лице - вожд на племе, шаман или старейшина на общността, докайто двойката се разхожда, рецитирайки пред свидетели своите обети за обещание да бъдат заедно за година и един ден.На последния ден от този срок те могат да решат да останат заедно завинаги, повтаряйки тези обети, или пък да разтрогнат съюза си.В миналото не са се правили документи по повод на женитба, раждане на дете или смъртен случай.
Ако по време на годежа двете леви ръце са без възел, омотан около тях, това е означавало, че жената е любовница и няма да може да претендира за името, наследството, имуществото, както истинската жена.Такъв е бил обичаят при богатите и влиятелни немски благородници.Децата обаче ще бъдат отгледани от първата съпруга.Децата са били единствения гарант за обществена сигурност, когато си на стари години.Те са законни във всички случаи на брак, без този с двете леви ръце.
Жестовете при годежа произхождат от древни индо-европейски изображения на обвързване на мъж и жена, знак за безконечност, чийто двойни ккръгове представляват слънцето(жената) и луната(мъжът); в някои средиземноморски варианти те са разменени.
Ето един интересен обичай :
Брезова метла се поставя на отворена врата на къщата, с главата на прага, а с върха на дръжката - на касата на вратата.Най-напред младоженецът я прескача, след това булката, в присъствието на свидетели.Ако метлата е докосната по някакъв начин бракът не се признава.При този вид годеж жената задържа своя доми не става "собственост" на мъжа.Детето е законно.Ако двамата решат да се разделят, те просто прескачали отново дръжката на метлата другата посока.Но това можело да стане само в рамките на първата година.Ако детето е вече родено то става отговорност на бащата
За ергенското парти:
то води своите корени от Спарта.Тогава само мъжете са можели да си правят такова, за жените дума да не става.
През Средновековието годежът е бил момента за даване на зестрата.Тази церемония трябвало да се увенчае с пиене и целувки от старана на младоженците.Ако целувката не стане, а двойката не удържи на думата си, и двамата трябвало да върнат всички подаръци, които са получили, а ако тя се осъществи - мъжът трябвало да върне всичко, а жената само половината.
Първите бракове ставали чрез отвличане.Мъжът заедно със своете войници(най-добрите му хора и приятели) трябвало да открадне жената на своя избор от нейния лагер.Неговите хора го прикривали и се биели с всички, които искали да попречат на "кражбата", включително я пазели от семейстовото й.Ако и на главния герой, смелчагата, му се наложило да се бие, той държал жената в лявата си ръка, а в дясната - меча.Това обяснява защо по време на годежа жената стояла от ляво.Тъй като медът и луната са считани за символи на плодородието, двамата млади(а може и да не са бли млади)пиели само медовин и оставали на скрито за един пълен лунен кръг(28часа).До това време жената вече била бременна.
Думата wedding (уединг - сватба) идва от англо-саксонската дума уед=облог, хазарт.Жените служели за "произвеждане" на поколения или бивали продавани за земя, за политически облаги или разменяни за пари.
В Древна Гърция, Древен рим и Египет предмет на интерес представлявал кейкът.Тогава трошали кейкове от жито над главата на булката, като гарант за плодовитост.В средновековието младоженците трябвало да се целуват, подавайки глави, за да се стигнат, над цяла купчина от кейкове, наслагани във формата на кула между тях.В Др. Гърция след сватбата всички гости вървяли с младоженците до дома им, пръскайки по пътя пред тях цветчета и зърна, отново кто пожелание за щастлив живот и плодородие.
Обувките имали голяма символичност в Античността.В Др. Египет, когато бащата давал дъщеря си на младоженеца той му подарявал и нейните сандали, за да покаже чия собственост е била тя преди връчването й на жениха.
При англо-саксоните младоженецът получавал от бащата на булката нейните пантофи, за да означи преминаването на властта в негови ръце.Пантофката бивала отнасяна в стаята на двойката и поставяна от мъжката половина на леглото.Ако булката по-късно проявила по-буен нрав, някой винаги се промъквал в стаята и я поставял от нейната част на леглото.
Днешното хвърляне на букета е вариант на друга традиция, изпълнявана в ранното Средновековие.След сватбата младоженците биват отведени до брачното им ложе от техните приятели и въведени вътре от най-близките сред тях.Всички обаче били смъртно пияни.Докато "компаньоните" събличали и приготвяли двойката, останалите стояли отвън, крещейки е пеейки цинични песни.Когато двамата били вече легнали, придружаващите ги сядали в краищата на леглото, с гръб към тях и хвърляли чорапи по тях.Който улучел булката или жениха по носа, той щял да е следващия, който ще се ожени.
на мен ми е рано, ама който ще се жени да му мили как
We got the blind
we can't read the signs
we don't find
what's hidden in our mind
|
Езическа сватба
