|
тази тема не бива да "отмира", защото е готина и има много да се пише по нея
Богове, Демони и Амброзията на Безсмъртието
От пустошта на хаоса и благодарение на силите на Брама първичното същество Праджапати създава два вида същества - богове, които влизат в небето от дъха му, и зли демони, които се пръкват от бедрото му(породени от насочения му надолу дъх) и потъват в земята като проява на нощта.Боговете се появяват пред Праджапати като светлина, а демоните - като мрак.
И богове, и демони поначало са закърмени с истина и лъжа, но в по-нататъшното си развитие боговете следват пътя на истината и изоставят лъжата, докато демоните постъпват по обратния начин.Парадоксално, но боговете стават все по-бедни и все по-слаби, докато демоните се сдобиват с все по-голямо богатство и сила.Затова боговете решават да си послужат с измама като оръжие срещу демоните.Принасят в жертва животни, но се прикриват, когато им се струва, че демоните може да ги открият.Когато извършват жертвоприношението открито, те полагат основите за триумфална победа над едноутробните си врагове.
Боговете, събрани в небето върху златната планина Меру, искат да се сдобият с божествения елексир, амброзията.Бог Нараяна предлага на Брама боговете и демоните заедно да разбъркат водите на първичния океан.Планът му е приет, а след това се взема решение и змията Ананта да послужи за преместване на планината, която след това ще използват за бъркалка.Курма, превъплъщението костенурка на бог Вишну, се съгласява да държи бъркалката, затова привързват върха на планината за гърба й. Царят на змиите, Васуки, изпълнява ролята на въже, увито около планината Мандара.
Докато боговете запращат Васуки напред-назад, от устата му излизат пушек и дим, а от разбъркващия се океан долитат гръмотевици.Огромен брой морски същества са смазани, а цялата планина се обвива в пламъци, всичките й животни и птици изгарят живи.Мъзгата на големите дървета и соковете от билките се изливат като водопади от планината-бъркалка и се стичат в океана.Тъкмо на тия сокове, в съчетание с течно злато и вода, им е писано да се превърнат в амброзията на безсмъртието.
Боговете се оплакват на Брама, че вече бъркат много време и са уморени, а досета изобщо не са вкусили от амброзията.Единственото, което се е случило е, че морето се е превърнало в мляко и от него се е образувало рафинирано масло.Брама заръчва на бог Нараяна да ги окуражи и работата продължава.Този път обаче от млечния океан се процежда черната отрова халахала.От нея се ражда Джиеста, богинята на нещастията, а изпаренията й заплашват с отравяне целия свят.Бог Шива обаче решава да погълне токсините и така да запази вселената.
Накрая богът лекар Дханвантари се надига от млякото с бял съд в ръце, където е амрита, амброзията, но демоните я виждат и я открадват за себе си. Кризата намира временно решение, когато богинята Мохини, женско превъплъщение на Вишну, склонява демоните да върнат амброзията.Мохини предлага на боговете да отпият от нея и това вбесява демоните; започва се голяма битка.Нахарана също се включва в боя, следва го Нара, още едно превъплъщение на Вишну, с божествения си лък.Вишну запраща диска си от небесата и с него покосява хиляди демони.Демоните отговарят със запокитване на цели планини.Нара изстрелва порои стрели, докато накрая демоните се оттеглят в дълбините на земята и на океана.Планината Мандара е върната на мястото си, а Индра оставя амброзията за съхранение при Вишну.
В друга версия демоните преди битката оставят амброзията да се пази в устата на Сусна, демон на сушата, който накрая загива от ръката на Индра.Когато демоните-войни падат, Сусна ги съживява като вдъхва амброзия в устите им.За да се пребори със Сусна, Индра се превръща в капка мед, която Сусна изяжда.Тогава той се прееобразява в сокол и отлита със скъпоценната амброзия.
We got the blind
we can't read the signs
we don't find
what's hidden in our mind
|
Re: За боговете и хората... [re: roxy]
