@ Боян: може би първо трябва да се запитаме какво всъщност е едно пътешествие във времето и какви възможност ни дава. учени и фантасти са писали неведнъж за това: сещам се за поне 2 варианта - една погрешка убита пеперуда по време на лов на динозаври в разказа "Гръмна гръм" на Бредбъри, която променя бъдещето, или разпространяващите се подобно на вълни от хвърлен във водата камък целеви изменения в "Краят на вечността" (Азимов). основният въпрос е т.нар. "парадокс на дядото" - може ли човек, ако се върне малко назад във времето, да блъсне дядо си (като дете) с кола на улицата и как би се отразило това на него самия, при положение, че вече е роден?! в "Гръмна гръм" Рей Бредбъри отразява виждането, че има само един поток на времето и всяка промяна в миналото е възможна и се отразява на бъдещето. Айзък Азимов дава някакво компромисно решение, че Вечността не допуска такова нещо, като "парадокс на дядото" и измененията са съсредоточени в един кратък период, извън който постепенно затихват. преди време бях чела една статия за пътуването във времето и в нея имаше теория, че в такъв случай всъщност се озоваваме в паралелен свят, в който е възможно наистина да убиеш дядо си, без това да се отрази на истинския свят, в който и ти, и дядо ти съществувате и не можем да променяме нашата 'нишка на времето'. може би има някаква връзка със Струнната теория, това не знам...
@ Сабазий: ами лошо няма, много неща ще видим... само на теб не трябва да ти се разрешава оръжие, че току-виж си избил невинните човекоподобни маймунячета преди да са еволюирали... може би някои събития няма да са същите и доста 'герои' няма да ни харесат толкова, но ще ги видим в истинския им човешки облик. можем да изчетем някое конско на бъдещи религиозни водачи да не се взимат толкова насериозно, че след тях какви има да ги вършат други... можем да видим свещени места в строежа и разцвета им... и какво ли не още!
и не ме е страх от смъртта. важен е животът преди нея, тя е просто крайният срок, моментът преди който трябва да постигнеш много неща, краят на всички възможности - нищо сакрално, а съвсем естествено... и не искам някой да ми казва какво да правя преди това... нито кой какво 'ядро' носи в себе си - интровертите го носим винаги, макар и в променяща се обвивка, за разлика от променящите се като езерна повърхност от вятъра и небето екстроверти...
колкото до кинтите от цялата тая работа - споко, има време, дай първо космическия туризъм да развием, пък после интертемпоралния! повечко време трябва, пък и разходите ще са доста...
Take it easy, man!
Редактирано от roxy на 16.08.07 10:41.
|