|
Съвсем лаишки разбира се пускам тази тема. С предположенията, базирани на близостта на авестанския език със санскритския. И с още едно допускане - че в зороастризма нещата са символични.
Ахура Мазда, Богът на Интелигентността се бие с и побеждава Ангра Майню (или Ахриман, Ариман и т.н.).
Ахура Мазда може да се разбира като Божествена Интелигентност, или Божествена Мъдрост, побеждаваща Злото (Ангра Майню).
Каква е моята идея относно значението на Ангра Майню.
Аналогията, която правя, е с древноиндийската мъдрост Санкхя - едно изключително дълбоко прозрение за същността на човешкото тяло, съзнание, както и за същността на Всичко. Основател на учението Санкхя е древният мъдрец Капила. Санкхя мъдростта всъщност е основна и универсална за цялото човечество и всеки един човек.
Та по аналогия с тази основна Санкхя мъдрост и близостта на авестан със санскрит чисто лаишки свързвам думите Ангра и Майню с използваните в Санкхя Ахамкар и Манас (като близки по звучене). Манас е умът, но в неговото проявление като чувственост (пристрастност, пораждаща класификациите на "приятно" и "неприятно" и оттам неравновесие в съзнанието и обусловеност/пристрастност в изборите). Ахамкар е егото - състояние на съзнанието, в което пристрастията са се развили до обсебвания, създаващи перманентни и все по-силни стремежи към удоволствия (класификациите на дадено преживяване като "приятно") и все по-силни страхове (стремежи да се избягват определени ситуации, класифицирани като "неприятни"). Ахамкар е силно замърсено съзнание, напълно вплетено в борбите и противоположностите на удоволствията и страховете, съзнание, намиращо се в неравновесие, изпълнено с напрежение. Това е измерението на страданието. Манас предхожда Ахамкар, а Ахамкар е следствие, доразвитие, така да се каже, на Манас. Преди тях са паметта (Смрити) и интелекта (Будхи) като чисто безпристрастни проявления на въплътеното съзнание, които като такива са само полезни. А преди дори проявата на паметта са т.нар. танматри - състояние на сетивата, преди разпознаването да се е случило, като точно това състояние може да бъде наречено медитация.
Та възможно е Ангра Майню ("Богът на Злото") да символизира точно това състояние на съзнанието и може би близостта на тези думи с Ахамкар и Манас, използвани в Санкхя, не е случайна.
Има и още нещо, което бих желал да вмъкна. Санкхя е твърде погрешно смятана, може би от "академичните кръгове", за които е твърде типично да се оплитат в анализи, за "дуалистична система", а това е погрешно - защото всъщност Пуруша и Пракрити са Едно неразделимо и мъдрецът Капила с Пракрити обозначава материята, енергията, а с Пуруша - чистото съзнание, интелигентността; просто с цел да обозначи нещата съвсем точно, но не да внушава, че двете са "разделени". Ясно е за всички, че енергията и интелигентността не са разделени едно от друго, а са едно - енергията навсякъде в природата е изпълнена с интелигентност, както и интелигентността е естествено енергична.
Както и да е. Последното уточнение е във връзка с това, че някои привидно "дуалистични" учения всъщност не са такива. Може би същото важи и за зороастризма. И може би победата на Ахура Мазда над Ангра Майню всъщност означава победата на чистата (божествена) интелигентност над замърсяванията на егото и пристрастията (победа, която е резултат на осъзнаването на процесите в съзнанието при даден човек).
|
Възможна интерпретация на "Ангра Майню"
