приказка за Банско, както казваш... може би и за Добринище... от години не съм била по тия места, страх ме е да си помисля какво може да видя... приказка за мръсни номера като оня черен пи ар срещу еколозите като цяло с несъществуващите бомби под пистите, заложени от никому неизвестна организация миналата зима - правено е преди години на Запад според една статия в "Индимедия България" от тогава... приказка за Пампорово и пълзящите към вр. Снежанка червени покриви на големи хотели. приказка за пресъхващите Смолянски езера и разрастващото се строителство около тях (за справка в някой гимназиален учебник по география на България - районът е свлачищен и един ден езерата заедно с хотелите може да тръгнат бавно и полека към града)... приказка за Несебър, Слънчев бряг и Свети Влас (а от това райско местенце какво ли е останало?), за изчезващите дюни и хотелските комплекси тип "Люлин-7"... за още много други кътчета по нашето Черноморие... за Витоша... за цялата тази земя, на която живеем от векове, и не сме усетили съвсем като своя, нито себе си - като нейни. и май не знаем какво и как да правим с нея... а тя е свещена - всяка педя от нея... и можем само да тръгнем из нея като деца, за които всяко ново утро е като началото на света, да се будим за нови впечатления всеки ден, да пътуваме и бродим като първооткриватели на красотите й за самите себе си... (тия последните мисли са от времето на първото ми посещение в Старосел преди 3 години)
и да я запазим за тези след нас. макар че никога няма да е същата - даже и след като бутнем половината бункерски хотели след време, следите ни по нея ще са дълбоки...
всъщност я имаме такава и заради късната индустриализация; както имаме и запазени народни песни и обичаи; както и китни възрожденски градчета и села; всъщност заради едни 500 години, през които твърде малко сме мръднали напред в сравнение с останалата част от Европа... и едни други 45 години експерименти малко по-късно... сега си наваксваме диво... явно и в доброто, и в лошото... следвайки шибаната си практика да действаме на принципа на пробата и грешката и да го разбираме, чак когато осерем нещата... принципът иначе си го бива, ефективен е, наученото остава, но освен нас накрая ще страда всичко наоколо...

We'll see the stars that shine so bright
Stars made for us tonight