|
Тема |
Et in Arcadia ego |
|
Автор |
SamSirius (търкалан) |
|
Публикувано | 24.06.07 14:36 |
|
|
Et in Arcadia ego
(посвещава се на Него)
изтокът полека руменее
скоро Слънце ще изгрее
птички по небето фъркат
стари, млади още хъркат
крепосните кули изсветляват
патките и те пропяват
реката се лениво влачи
идилия било туй значи
средновековно ако бавно плува
във въздуха свирня се чува
надул е майстора кавала
и буди крепоста заспала
вятър клати тънки клонки
носи аромат от дарадонки
долавят се и стъпки мечи
кучи лай да спи му пречи
нейде вълк смирено кихва
скоро всичко туй притихва
свирнята сякаш омагьосва
баба екзалтирана се просва
тъжна е свирнята като вопъл
а камъкът отдолу топъл
кавалджия и слушател там седяха
по библейски прилепени бяха
за кво така стърчиш бе Гогга
ела при мен за бога
обожавам аз речта ти гръцка
и дупето което звучо пръцка
за теб надувам аз сега кавала
да вдигна бубата заспала
какво така си я провесил
и сопол си ти обесил
по ириса ще ти гадая
и на дупе зная
ако трябва и кавала там ще пъхна
защо звънливия му ек заглъхна
ах метла копривено зелена
душата ми е огорчена
видели са те в поза жарка
с Зинобия дъртата билкарка
спри се слушай Гога
знаеш със жена не мога
билки ходих да купувам
помоли ме да й врачувам
не знам какво си правил-струвал
и как си й врачувал
но дойде за теб да пита със престилка
догоре пълна с билки
ако искаш си сложи една кокича
смятам по ще ти прилича
и бегай билки да береш
"педал възвишен бил", келеш
|
| |
|
|
|