|
|
| Тема |
 Моктада |
|
| Автор |
SamSirius (nothing) |
|
| Публикувано | 16.05.07 01:53 |
|
|
|
На поляна сред стада
роди се Моктада
Арап-метлар му бе бащица
мама - рунтава овцича
Вещ бе тати в занаята
а мама блееше сърцато
С една ръка отдоле я доеше
с друата - метли плетеше
Метлата сред овцете бе израсъл
със тях си лягал, с тях и пасъл
Ала не искаше на село да остане
проповедник си мечтаеше да стане
Макар с овцете неприличен
във село беше момък личен
Харесваха го и баби и девици
овце кози и магарици
Едва народа новината бе разбрал
и обхвана го печал
Най-печален беше Мохамед
на Метлата първи братовчед
То при тях с роднини може
"Не ме зарязвай мили боже!"
Мокатада-Метлровски отстъпи
"Не мога аз без тебе скъпи"
Нежно го подхвана под ръката
"Ела да се оженим до реката"
Според обичая ходжата отпред застана
да полее двойката със кана
Мокър от студената вода
на братовчед си каза: "ДА"
"Мъж е но пък толкова да ми прилича..."
Ела, благослови ни мили чичо!
* * *
Аз още помня тоя слънчев ден
със съпруга ми до мен
Как силно Слънцето печеше
и от мен вода течеше
вода от тенекиеното канче
как блееше щасливото ми мамче
Зад него татито седеше
как мама за опашката държеше
как чичо със опънатите скули
и той щаслив се пули
и цяло стадо - скъпи гости
Защо ли с вас се занимавам, езичници сте прости...
| |
| |
| 
|
|
