|
Тема |
Re: Защо боледуват обществата? [re: Дoбpил] |
|
Автор |
БoянlYl (непознат
) |
|
Публикувано | 13.04.07 20:14 |
|
|
Абе мога да се съглася до някъде ама само донякъде с теб че корена на проблема е егоизма
По скоро бих казал че има правилна и неправилна експлоатация на егоизма
Егото в децата се заражда между 5-6г у децата и то не заради телевизията или лошото възпитание, които по късно може би ще почне да подхранва болния егоизъм
Нека да си представим същество без его и съответно лишено от егоизъм
Това са бебетата в най чист вид те наблюдават света и се чустват слети с него огладнява почва да плаче и мама му носи храна, нацапва памперса става му мокро и мама го сменя
Общо взето всичко изглежда така все едно детето в е пълна хармония със света всичко започва да работи за него, щом ревне и сякаш всички го разбират и знаят от какво има нужда
Влюбването също е един такъв разпад на егото почваш да си мислиш че човека обект на чуствата ти е като теб и ти си неделима част от него, едва ли не почваш да му преписваш качества които не са му присъщи
Знаеш ли до какво води тази липса на егоизъм
До сблъсак с реалноста и израстване
Защото колкото и човек да търси единство със заобикалящия го свят сваляйки границите на своето его разбира че той е все пак една отделна същност от всичко останало
Временото сваляне на тези границите в търсене на духовни преживявания може би е полезно но пълното им сваляне води не по малко сигурно до лудост.
Така че его и егоизъм винаги ще има въпроса май е в разумноста на границите доколко той ни помага като индивиди и до колко ни пречи като общество
|
| |
|
|
|